05/12/11 06:00
(http://patepis.com/)

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(5): Акаба

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, а за последно минахме през Мъртво море и река Йордан Днес ще стигнем крайната си цел – Акаба на Червено море Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

пета част

Акаба

крайната цел на това пътуване

От Петра до Акаба (А'каба) пътят е по магистрала.

Няма много движение и се лепваме зад един от местните, за да намалим риска от среща с контролните органи. Започват да се срещат и полицейски пропусквателни постове. Спираш за да те огледа полицая, да ти разгледа паспорта и да си поприказвате откъде си дошъл и за къде си се запътил. Отстрани в пикап стоят и те гледат двама военни, а на покрива е заложена двуметрова картечница. Ако искаш спирай... Яко шубе ги гони тия. И колкото по на юг отиваш, постовете зачестяват.

Акаба, Йордания

Акаба (А'каба)

е друго нещо. Светофари навсякъде, културно и организирано движение, нищо общо с хаоса и мръсотията която видяхме дотук. Истински курортен град, с големи осветени ресторанти и магазини, туристи загледани по отрупаните със злато витрини и, разбира се, много руско говорящи. Дори и магазинчета за алкохол има. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Учудващо бързо се ориентираме и хващаме крайморския булевард, които е за границата със Саудитска Арабия и по които извън града трябва да е нашия хотел. Отдавна се е стъмнило, вече сме на 10 км от Суадитска Арабия, подминаваме и тузарските Moevenpick и Kempinski обаче мотелче Darna Village не се вижда. Стигаме до полицейски бус, паркиран със включени сигнални светлини перпендикулярно на движението. Полицая, естествено, не е и чувал за такъв хотел. След 5 минутни обяснения ни предлага да говори по телефона с рецепцията. По неговия телефон! В тъмното не сме го забелязали и сме го подминали. Уговаря да ни чакат пред мотела, на магистралата. Обръщаме и след няколко километра някой ни маха в мрака. Сина на собственика е много учуден че сме говорили с него от телефон на полицай, което за сетен път ме убеждава че всички имат огромен респект, направо страх, от полиция и войска. Рецепцията е разхвърляна маса в ресторанта, заобиколена от рафтове със шнорхели и плавници. Плаща се предварително и само в брой. Книгата за настаняване е опърпана тетрадка голям формат, в която докато записвам нашите паспортни данни, забелязвам и френски, австралийски, че и руски такива. Което ни успокоява. Мотелчето си е доста прилично, с учудващо голям басейн отпред, въпреки че сме на 100метра от Червено море, през магистралата. Настаняваме се с нетърпение и излизаме отпред на верандата пред бунгалото, за да се насладим на гледката и на ситуацията. Близо 4 месеца планиране, два пъти отлагане на датата, хиляди притеснения , НО ГО НАПРАВИХМЕ! Намираме се на 3500км от дома,

в бунгало на Червено море, с изглед към Израел, на 15 км от Саудитска Арабия.

Или както му казахме – „НАМИРАМЕ СЕ НА МАЙНАТА СИ ” !!! [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="А отсреща е ИЗРАЕЛ"] А отсреща е ИЗРАЕЛ – Акаба, Йордания

[/caption]

Дали от преумора, или от вълнение, но не мога да спя. Нощта изкарвам на верандата, загледан в светлините на Ейлат отсреща и размишлявам. Как е възможно да изгубим толкова време, толкова години, за да се престрашим да направим нещо такова. Причини да не го направиш винаги е имало, и винаги ще има. Проблемите, особено при нас, в нашата държава, ще ни връхлитат всеки ден. Но това не би трябвало да ни спира да направим нещо различно. Нещо, което ще ни направи по-горди и по-смели. Пред нас самите. Защото най-страшен е самият страх!

На плаж – Акаба, Йордания

Сутринта съм най-ранобудния. Дори сервирам закуска на Жени на масата пред бунгалото. Седим и гледаме синьото море и не ни се тръгва. Трябваше да останем поне ден тук, но съвсем щяхме да объркаме програмата и да се забавим 3 дни за следващия автобус от Алепо за у дома. Но целта няма да е постигната ако не се изкъпем. В самото начало си казахме – „Хайде да отидем до Акаба и да се гмурнем в Червено море”. Вземаме хавлиите, пресичаме магистралата и ги разпъваме на твърдия плаж, до самото море. Около нас има доста арабски семейства които са преспали на плажа, под открито небе. Започват да идват и чужденци, но незнайно защо, никой не се къпе. Дори англичанките до нас се пекат по тениски. Е, все някой трябва да е пръв. Морето е кристално чисто и прозрачно. И топло. Май бях чувал че трябва да се влиза обут. Докато се сетя, вече усещам убожданията. Десетина иглички стърчат от едното ми ходило. Морския таралеж е малка черна топка, с тънки и дълги бодлички, които болят много и много трудно се вадят от крака на пострадалия. Четири хлапета от местните ми се смеят дискретно. С ръкомахания питам дали е опасна гадината. „О, няма проблеми” и ми показват как да ги изгоря с цигара. От което не ми става по леко.

Акаба, Йордания

Питам дали има корали наоколо. В отговор най-малкия ми носи маска за гмуркане. От ония със ластик от вътрешна гума, от нашето детство. Наистина е красиво. Дори и далеко от кораловите рифове, пак ги виждам тук-там. Големи колкото портокал, но твърди като камък. Намирам няколко отчупени парчета, които си прибирам за спомен. За благодарност черпя по една цигара. Хлапетата остават по-очаровани когато им предлагам да се снимаме за спомен и грейват. С големи усмивки и любопитни, светещи очи. Докато Жени се къпе, забелязвам погледите на наблизо седящото семейство араби. И особено жалния поглед на жената, която стой под палещото слънце с фередже. Става ми жално и мъчно. Но... кой където го е пуснал щъркела.С огромна тъга събираме багажа и се товарим на Фабията. Потегляме. Обратно към дома. Малко ми е домъчняло, въпреки че ни очакват още емоции и неизвестни. Очаквайте продължението Автори: Жени и Стефан Русеви Снимки: авторът Други разкази свързани с Йордания – на картата: Още пътеписи от близки места: