Така че противоборството между главните играчи на световната „дъска за шах” през 2013 година значително ще се изостри, прогнозира международният гросмайстор Алексей Кузмин:

- 2013 година ще мине под знака на нарастващото напрежение в икономическия двубой между САЩ и Китай. В сектора на икономическата дипломация съперниците ще се придържат към стратегията на позиционната борба, която се характеризира с шахматния термин „лавиране”, съпровождано с взаимни тактически нападки. Китай няма да престане да предявява претенции към отношението от страна на правителството на САЩ, което подлага китайските инвеститори на „проверки на политическа благонадеждност”. А САЩ, на свой ред, ще третират въпроса, засягащ фалшифицирането на американски стоки и посегателствата срещу правата върху интелектуалната собственост.

Така че не се налага да се чака затишие в икономическата война между Пекин и Вашингтон, макар че всъщност САЩ вече я губят, казва международният гросмайстор Владислав Ткачьов:

- Списъкът от взаимни претенции само се увеличава. Но и обемът на взаимната търговия също нараства по всички насоки. Това е свидетелство за стремителния растеж на покупателната способност на китайците, а значи – за перспективното развитие на вътрешния им пазар. Изобщо възниква една доста сериозна ситуация, когато мощта на първата световна икономика (т.е. американската) се поддържа, преди всичко, за сметка на вярата в нейната финансова система. В същото време главен кредитор вече отдавна е друга страна! Превръщането на Китай в световен икономически лидер като че ли е неизбежно, като изгряването на слънцето.

От друга страна, е ясно, че Белият дом няма да променя навиците си и да се ограничава само с икономически методи. В борбата за световно влияние и ресурси са добри всички средства, продължава Алексей Кузмин:

- Къде по-голяма заплаха за Поднебесната, отколкото позиционните „убождания” на дипломатите, представляват стратегическите рискове около положението в Близкия Изток. В своето развитие то може да доведе и до блокиране на Ормузкия пролив и скок на цените за петрол – което пък най-силно ще удари имено Китай, като страна, остро нуждаеща се от суровина.

А засега, като опитен гросмайстор, Пекин използва периода на относителна стабилност на „дъската” за укрепване на слабите места в своя лагер. Той продължава да нараства икономическото си присъствие в Африка, като основен вносител на петрол от там. А какво ли предприема Вашингтон? Започва една увлекателна игра, както обикновено се случва у играчи от такова ниво.