Истинската битка в Италия е Монти срещу Берлускони

Ройтерс 

Италианската предизборна кампания се очертава като ожесточена битка не между десница и левица, а между Силвио Берлускони и сегашния премиер Марио Монти за това кой ще спечели ролята на балансьор на властта след изборите през февруари.

Последният щрих беше положен в началото на седмицата, когато Берлускони пожертва собствената си кандидатура за премиер, за да спечели важно ново обединение с бившите си съюзници от Северната лига.

Този алианс цели да блокира контрола над парламента от страна на левоцентристите, които според социологическите прогнози практически сигурно ще спечелят изборите на 24 и 25 февруари. Ако обаче Берлускони успее, Италия вероятно ще се изправи отново пред нестабилност и законодателна парализа и това отново ще я превърне в най-големия проблем на еврозоната.

Италия на косъм избегна фалит в гръцки стил през ноември 2011 г., когато Берлускони, отслабен след сексуалния скандал, беше принуден да подаде оставка от премиерския пост и бе заменен от Монти.

Ако Берлускони победи в битката за балансьор на властта, той може да попречи левоцентристкият лидер Пиерлуиджи Берсани да изпълнени обещанието си да продължи проевропейската политика на Монти на икономии, която донесе на Италия относителна стабилност през изминалата година.

Най-голямата спънка за Берлускони в прилагането на стратегията му е Монти, чийто центристки съюз има същата цел като него - да спечели достатъчно места в Сената, за да получи влияние, далеч надвишаващо вероятния му дял от гласовете. Докато левоцентристите почти сигурно ще спечелят долната камара, истинското бойно поле ще бъде далеч не толкова сигурният Сенат.

Двубоят за тази награда обяснява защо Берлускони и Монти си размениха едва ли не лични нападки в блиц кампания от телевизионни интервюта, които им навлякоха обвинения, че се възползват нечестно от телевизионния ефир.

Берсани общо взето оставаше дистанциран от свадата, запазвайки своя безличен, но вдъхващ увереност имидж на спокойна надеждност, докато Монти и Берлускони се опитваха да си навредят взаимно.

Но създаването на центристкия фронт на Монти, укрепването на по-широкия десноцентристки съюз на Берлускони и появата на по-малки леви групировки са все лоши новини за Берсани, понеже може да подкопаят неговия дял от вота.

Ново проучване на общественото мнение на Ипсос, публикувано вчера във финансовия всекидневник “Ил соле вентикуатро оре” показа, че изборите за Сенат ще бъдат на кантар в три големи региона, което може да се окаже решаващо за февруарския вот.

“В Ломбардия, Кампания и Сицилия изходът от вота е напълно непредсказуем”, каза Роберто Д’Алимонте, един от най-авторитетните експерти в Италия по изборните нагласи.

Много критикуваният избирателен италиански закон дава бонуси на сенатските избори на победилата коалиция във всеки индивидуален регион и затова е достатъчно Берсани да загуби само в многолюдната Ломбардия-Венето, за да се размине с мнозинството в горната камара, дори и да е спечелил във всички останали региони на Италия, обясни Д’Алимонте.

Друг парадокс вследствие от закона е, добави той, че Монти трябва да се надява Берлускони да лиши Берсани от достатъчно сенатски места в ключови региони, за да даде на бившия еврокомисар ролята на балансьор на властта като патерица за бъдещото левоцентристко правителство

Въпреки че общо взето се отказва да се включи в калния бой, Берсани очевидно е разтревожен от начина, по който се развиват нещата, откакто Монти обяви през декември, че ще се съюзи с други центристки сили за изборите.

В телевизионно интервю в началото на седмицата Берсани каза, че кандидатурата на Монти “не е добра новина за Италия”. Все пак той видя във Берлускони истинския си враг, а в Монти само конкурент и добави, че е открит за следизборен съюз с центристите.

Тази идея се поддържа от месеци от умерените в Демократическата партия на Берсани, включително неговия заместник Енрико Летта. Според тях това ще успокои европейските партньори, че ...

Свързани новини: