Онзи ден стана ясно, че чалгата е кандидатствала и вероятно ще има солидна подкрепа за развитието си от ЕС. Нададе се вой: „Олеле, ама как“… По-трезвомислещите веднага отсякоха: това е просто бизнес, направили са си проекта хората, какво толкова. Ама, как какво толкова, това е срам за България, не може… Може и още как. Защото преди да стигне до евроодобрението си, чалгата премина през сърцата и домовете на повечето българи. Нещо повече – заела своето стабилно място там. Почти не познавам човек, който си е признал, че слуша този вид „музика“, но явно повечето от тях правят този компромис. „Музиката, която правим, се слуша от всички. Нека останалите не се правят на парвенюта – “О, не слушам тази музика!”, са думите на шефа...