Протестите стават начин на живот за Испания

Ройтерс

Испанските работници все по-често спират работа в знак на протест срещу намаляването на заплатите и приватизациите на правителството като част от усилията му да се справи с големия бюджетен дефицит, който миналата година можеше да доведе до фалит страната.

Съдии, работници от чистотата, лекари и шофьори на автобуси са сред хората, които се включиха във вълна от парализиращи стачки и демонстрации, тъй като работниците губят търпение заради съкращенията на разходите, въведени от десноцентристкото правителство след четири години на икономическа криза.

Демонстрациите станаха всекидневно събитие в столицата и в другите големи градове при най-голямото социално сътресение, което Испания е преживявала от прехода към демокрация през 70-те години.

“Правителството тласна страната по пътя на разрухата. Отнемат ни всички социални помощи и покупателната ни способност,” посочи Франсиско Гарсия, чистач и профсъюзен лидер в Общата болница в Аликанте на Средиземно море.

Гарсия и неговите колеги стачкуваха 17 дни през януари в знак на протест, че не им е плащано два месеца от правителство на област Валенсия. Стачката, заради която се появиха информации за лоши хигиенни условия, бе само една от дълга поредица.

В южния град Гранада стачкуваха работниците от чистотата за две седмици през януари в знак на протест срещу намаляването на часовете им и на заплатите. Стачката приключи в неделя, но само една четвърт от натрупалия се боклук е събран.

“Отвратително е, има плъхове по улиците и места, през които не може да се мина, тъй като има купища боклуци,” посочи 50-годишният Хорхе, който работи в бар в Гранада, близо до известния мавърски дворец Алахамбра.

Недоволството се подклажда още и от около 100-те милиарда евро обществени средства, с които трябва да бъдат спасени банките, отпускали заеми с лека ръка по време на жилищния бум, а десетки хиляди испанци са изгонени от домовете им, след като банките им иззеха заложеното имуществото.

“Спасяват банки и затварят болници,” пише на плакат на седмичен протест на хилядите лекари и служители от здравеопазването в област Мадрид, който се състоя в неделя.

Почти всички протести в Испания бяха мирни за разлика от нарастващото политическо насилие в Гърция - друга гореща точка на дълговата криза в еврозоната.

Общественият гняв, породен от десетките хиляди изземвания на ипотекирано имущество, включително информациите за самоубийства на отчаяни собственици на домове, накараха правителството за наложи мораториум върху изгонването на бедните семейства.

Само че освен този до голяма степен символичен жест, не се очаква общественото недоволство да отклони премиера Мариано Рахой от поетия път за намаляване на държавните разходи, за да се покрие целевият дефицит, за който е постигнато споразумение с ЕС.

Тъй като неговата Народна партия има абсолютно мнозинство в парламента, той може да си позволи да остане глух за призивите на улицата въпреки двете общи стачки миналата година.

“Стратегията на правителството е да се окопае, да не прави никакви отстъпки и да чака с надеждата, че икономиката ще започне да се възстановява в края на 2013 година или през 2014 година,” посочи Мигел Мурадо, независим анализатор от Мадрид.

На фискалния фронт Рахой няма много пространство за маневриране.

Макар лихвите по държавните облигации на Испания напоследък да се понижиха и премахнаха непосредствения натиск върху премиера да поиска международна спасителна финансова помощ, нестабилността на пазарите може бързо да се върне.

Правителството трябва да събере над 200 милиарда евро от средносрочни и дългосрочни облигации тази година, докато рецесията се проточва, а закриването на работни места продължава. След като миналата година направи драстични съкращения на разходите, тази година той трябва да ги свие с още 20 милиарда евро.

“Рахой знае много добре, че трябва да взима тежки решения сега,” отбеляза Нарсисо Мичавила, президент на консултантската група GAD3, който има предвид политическия календар. На Народната партия не й предстоят регионални или ...

Свързани новини: