В Канада все повече деца са осиновявани от хомосексуални двойки

Франс прес

“Бих искала да имам мама, но не искам да загубя двамата си татковци”, казва 6-годишното чернокожо момиченце Фрида. По нищо не личи този въпрос да я притеснява или да влияе на енергичната й жизнерадост.

В акта й за раждане са посочени двама бащи, родом от Квебек, но не и майка.

Хубавата, жизнена и засмяна Фрида си играе в нещо като голям хол-трапезария-кухня със също толкова чернокожото си и весело 4-годишно братче Жул, а после отива да си ляга под благосклонния поглед на двамата бащи на по 40 и няколко години - преподавателя Лоран Дьомерс и следователя Стивънс Льоблан.

Вчера френският парламент пристъпи към обсъждане на внесен от социалистите проектозакон, който разрешава на еднополови двойки да се женят и осиновяват деца и който поражда разногласия сред французите.

В Канада сезирани от еднополови двойки съдилища отсъдиха, че да им се забрани брак е дискриминационно. Така принудиха Квебек да приеме през 2002 г. гражданския съюз., а след това, през 2005 г., цяла Канада даде на еднополовите двойки възможност да сключват брак.

“Ние сме 16-ата еднополова двойка, която осинови дете в Квебек, но първата, която осинови момиченце”, гордее се Стивънс. Фрида е дошла в дома им на 2-месечна възраст през декември 2006 г. Жул пък е пристигнал през юли 2008 г., когато е бил само на 4 дни.

И в единия, и в другия случай двамата мъже са могли да приключат процедурата по осиновяване за две години, защото са се съгласили на т.нар. вариант “смесена банка”, тоест да взимат деца като приемно семейство, докато стане възможно да бъдат осиновени, било със съгласието на биологичните родители, било със съдебно решение. В този случай има реален риск да се чака дълго и дори да не се стигне до положителен изход.

Друго предимство е, че Лоран и Стивънс са изявили готовност да приемат цветнокожи деца.

“Потенциалните осиновители често пъти търсят “розови бебенца”, току-що родени, красиви и в добро здраве. Нарцистичен рефлекс”, казва Мишел Каринян. Той е бил ръководител на службата по осиновяване в Монреал между 2002 и 2009 г. и е обработил първите досиета за еднополови осиновители, след като провинцията приема закона за родствеността през 2002 г.

“Тези двойки бяха носители на различие и бяха по-отворени към различните деца - цветнокожи деца, проблемни деца, по-големи деца. Поради това техните досиета се придвижваха по-бързо”, обяснява той.

По негова информация водените от 10 години проучвания не са установили никаква разлика в развитието на децата на еднополови осиновители и другите.

Днес всяка трета двойка, която кандидатства за осиновяване в Монреал, е еднополова, посочва Луиз Дюме, която е поела поста от Мишел Каринян.

Осиновяването на деца от еднополови двойки бе узаконено през 2002 г. и стана нещо общоприето около 3 години по-късно, без да предизвиква видимо противопоставяне или дори учудване сред квебекската общественост.

Огромното мнозинство от кандидатите са гейове. Лесбийките пък могат да прибягнат до изкуствено осеменяване, което в Квебек е безплатно от 2010 г., казва Мона Грийнбаум, директорка на Коалицията на еднополовите семейства в Квебек. За 15 години организацията й е работила с около 1300 семейства.

Те не могат да разчитат на международното осиновяване - никоя страна в света не приема децата й да бъдат осиновени от хомосексуални чужденци, уточнява Грийнбаум, която отглежда двама сина, родени с изкуствено осеменяване в американска клиника.

Някои гейове използват услугите на сурогатни майки, които са забранени в Квебек, но не и в Онтарио. Процедурата обаче излиза скъпо - агенциите в Онтарио вземат около 75 000 долара. Допълнително усложнение е, че яйцеклетките трябва да са на друга жена, за да се избегнат законови проблеми и емоционални проблеми със сурогатната майка.

За лесбийските двойки нещата също ...

Свързани новини: