Мисля, че дължа кратък коментар по повод писмото, което разбуни духовете вчера (Отделно - убеден съм, че подобна обществена реакция доказва нуждата от такива писма. Но това е стара моя теза...) :

1) Изразената подкрепа е лична и - отдавна - публично известна. Уведомил съм колегите си от ръководството на ДСБ както за писмото, така и за начина, по който е подписано. Човек влиза в политиката със собствения си "багаж" от възгледи, ценности и позиции и излиза пак с него. Политикът именно това прави - защитава позиции и ценности, а не си оставя "багажа" за да направи една опортюнистична кариерка и после да си го вземе обратно, често - по-пълен.

2) Не се опитвам да се харесам на всички и не се опитвам да защитавам само позиции, които са популярни. Ако бях такъв, нямаше да съм в ДСБ ... Знам, че тази позиция настройва мнозина срещу мен, сред тях и приятели. Заемам я със съзнанието, че е непопулярна. Защото съм убеден, че е вярна и важна.

3) В писмото си в два параграфа отразявам позиции на партията ДСБ - в защита на правото на протест и публична изява и в защита на традиционното разбиране за семейство. В тази си част позицията е не просто умерена - тя е дълбоко консервативна по общоприетите Европейски стандарти.
Да - толеранността е лява позиция ... в Иран.
Да - опасно е да защитиш правата на другите ... в Русия.

4) Проследих всички аргументи срещу тази позиция и това не ми помага да ги приемам. Естествено, те също могат и трябва да бъдат свободно изразявани, доколкото не съдържат обиди и заплахи.

Има обаче един аргумент, който е много важен, достоен за уважение и за сериозен коментар. Това е въпросът "Това ли искате да виждат децата ни?"

И моят отговор е "ДА".

Искам синът ми да расте в общество, в което съществуването на различни хора, в т.ч. на хомосексуални двойки, не е мръсна тайна. Общество, в което децата с увреждания не са затворени в "институции" в забутани села без асфалтов път. В което ромите не живеят в затворени "квартали" и не учат в отделени училища. В което - най-сетне - хората, които се обичат, могат да вървят хванати за ръка или да се целунат на улицата, без да се страхуват. Независимо дали са от един пол...
Благодарен съм на родителите си, че в едно общество на мръсните тайни и на запушените усти, те създадоха за мен свят, в който различието е прието. И на свой ред аз няма да закрия очите на сина си с ръка, за да не види двойка прегърнати мъже/жени.

И още нещо. Вие може би не искате такова отворено общество за децата си. Но го имате. "Свобода на движение на хора... " - сещате ли се? Вашите деца са днес в София, но утре са в Цюрих, а вдругиден - О, ужас! - в Берлин. Където "парадират" половин милион.

Но нищо. Сигурно има алтернатива. Има къде и как децата ни да не виждат ТОВА (КОЕТО И ДА Е ТО).

И накрая - аз нося отговорност за всичко, което съм написал и подписал. В мига, в който разбера, че съм сбъркал, и че това:

Като демократична и реформаторска партия, „Демократи за силна България“ подкрепя правото на всички граждани за публична изява и протест. За нас е обществен дълг да уважаваме различието и да сме срещу всяка форма на дискриминация и всяка проява на ненавист и насилие.

... не е вярно, няма нужда никой да ми иска оставката :)
.