Община Бургас има 94 млн. лв. собствени приходи годишно. От тези пари Бургас отделя едва 4% за капиталови разходи, т.е. инвестиции за подобряване на града. Останалата част от парите, които напоследък правят морския град все по-привлекателен, идва от оперативните програми на ЕС. Бургас не е единственият пример. Общините в България зависят почти изцяло от европейското финансиране за развитието си. Собствените приходи нито стигат, нито скоро ще стигат за инвестиции, а с влошаващото се финансово състояние дори съфинансирането е проблем. 2012 г. е първата, в която европейските средства ще изместят собствените като основен източник на инвестиции и в държавния бюджет. Парите от еврофондовете са все по-важна част от икономиката. Инструментът СИБИЛА, който правителството пусна тази година, за да измерва ефекта от тях, показа че две трети от ръста на БВП за 2012 г. ще се дължи именно на средствата от ЕС. Те ще отговарят и за огромна част от ръста на заетостта. Наличието на еврофондове и все по-голямото им усвояване не е лошо само по себе си. Но то крие в себе си няколко по-големи проблема, които, ако не бъдат адресирани, ще нарастват с времето. Първо, еврофондовете помагат на правителството да крие реалната ситуация в икономиката. Фактът, че те са огромна част от ръста, говори за липсата на икономическа активност извън тях. През 2012 г. парите от Европа са били 75% от всички преки чуждестранни инвестиции в България. Колкото и полезни да са тези трансфери в криза, те не могат да са основният двигател, който икономиката търси. Еврофондовете са допълващо финансиране, което помага, а не носи цялата тежест. Ето защо изключителното им натоварване с отговорности води до изкривявания. „Лошото е, че еврофондовете заместиха изцяло публичните инвестиции. Поне на теория, имаме седемгодишна програма за регионално развитие, общините имат планове. Това е обосновано с еврофондове, национално финансиране и на места с частен ресурс. Общините и държавата пренасочиха всичко към съфинансиране , казва Емил Савов, главен икономист на сдружението на общините. С други думи, ако европейските пари изчезнат, дори най-успешните общини като Бургас ще се изправят пред невъзможно препятствие. Фокусът върху доброто им  усвояване разсейва властите от нуждата да търсят нови, алтернативни двигатели за икономически ръст след кризата. Изчезването на европейските пари, разбира се, е имагинерен сценарий - дори в най-лошия вариант, в следващия програмен период България ще получи съ­щата сума. Колкото по-дълго ги има обаче, толкова по-заплашителни ще стават деформациите, които те носят, ако нищо не се коригира. Подобно на всяко друго фи­нансиране, което минава през държавата, европейките средства изкривяват пазарната среда, вредят на конкуренцията, увреждат бизнес рефлексите на фирмите в по-дългосрочен план и - което е доста опасно концентрират огромна държавна мощ в някои сектори и така ги правят изцяло зависими. На теория би трябвало да оцеляват най-конкурентните и способни да се адаптират. На практика корупцията, недостатъците и в някои случаи некомпетентността на централната и местната администрация изпълняват ролята на селектор. В европейските проекти се отпускат съвършено различни суми от стандарта в реалната икономика и това надува изкуствен балон, където печелещите европроекти живеят в изолирана среда. „Впечатлението ми е, че в България еврофондовете формират една паралелна, непазарна реалност.  Сред другите видими такива са строителството, селското стопанство и медиите. Така не ефективността, а близостта с администрацията позволява често на дадени фирми да оцеляват на пазара. Този порочен модел трябва бързо да бъде прекратен, ако България иска да използва ефективно милиардите евро. Но това, което страната трябва още по-спешно да направи през идващата година, е да състави нов, доста по-различен модел на използване на тези пари през периода 2014 - 2020 г. Моделирането в първия период беше изключително слабо и това предпостави доста от проблемите по-късно. Както казва икономистът Лъчезар Богданов от Industry Watch, административното разпределение на пари дава деформации.„Приоритетите в структурната политика (например пътна инфраструктура високи технологии) невинаги отговарят на най-оптмалното използване на капитала в дадена икономика в определения исторически момент В някои региони строителството на магистрала може да не е най-належащата инвестиция, а при липсата на висококвалифицирани хора инвестирането в скъпо високотехнологично оборудване няма да създаде конкурентен бизнес сектор. Така в страните бенефициенти се развиват изпреварващо някои сектори, които изтеглят ресурси от друга алтернативна употреба, като водят до небалансирана структура на икономиката.“ Или, с други думи, за българските правителства е важно да си припомнят урок от недалечното минало - държавното планиране е модел, който работи само за кратко и само донякъде.

Огнян Георгиев