Акад. Пламен Карталов: Да съхраним традицията, да отваряме нови пътища

Никое явление не може да бъде схванато напълно в своята същност, докато то самото не е станало фактл Тези думи на Рихард Вагнер искам да отнеса към историческото дело на Софийската опера да постави за първи път у нас и на Балканите титаничната тетралогия на композитора „Пръстенът на нибелунга”. Очевидно е, че то даде нов национален и международен престиж на българската музикална култура, на българския оперен театър, на българската публика, т.е на делото извършено заедно с вас – нашите приятели и почитатели.

На духовната заблуда на съвремието, на саморазправата от нищожната, палеща отвращение улична интонационна среда, в която живеем, е нашият отговор „заложили цялата си художествено жизнена сила” – да съхраним традицията и откриваме нови пътища за потребност на Обществото ни от съществуването на операта.

Окуражен от работата ми с невероятните ни артисти от последната седмица в репетиционната зала, мога да кажа: и четвъртата творба от „Ринга” – „Залезът на боговете” – е готова. Остава само да я разположим на голямата сцена, да разработим в детайли всичко от режисьорската ми партитура, да облечем костюмите, да сложим осветлението и естествено, оркестърът да поеме ролята си на мощен кораб в нашето пътуване в космоса Вагнер.

В това безмерно приключение каня най-напред вас, нашите верни приятели и почитатели. За вас беше четиригодишният ни труд да подготвим и представим митологичния колос „Пръстенът на нибелунга”, усилие, за което не могат да си помислят и позволят далеч по-богати и по-мощни от нас оперни компании по света.

Затова, трите цялостни драми Валкюра, Зигфрид и Залезът на боговете, предшествани от един голям пролог Рейнско злато, образуват за себе си едно завършено цяло, както обяснява авторът в обръщението си към неговите приятели:

Целта на това изпълнение ще смятам за напълно постигната, когато на мен и на моите художествени сътрудници – изпълнителите, се удаде на тези вечери да дадем на зрителите, които са се събрали да узнаят моя поетичен замисъл, този замисъл като действително емоционално (не критично) преживяване в художествена форма.

От този мой план за изпълнението всеки от моите приятели ще може да разбере и плана ми за поетичната и музикална разработка и всеки, който може да го одобри, заедно с мене няма да се тревожи за това, как и кога този план някога ще бъде осъществен пред обществеността, защото ще разбере поне едно – че с това начинание аз нямам вече нищо общо с нашия днешен театър. Ако моите приятели се проникнат от тази увереност без колебание, те заедно с мене ще помислят как и при какви обстоятелства един план като посочения може да бъде осъществен – може би така ще ми дойде необходимата помощ.

А сега давам Ви достатъчно време да размислите: защото само с творбата ми ще ме видите отново!

И аз, като режисьор на първата българска Вагнерова продукция на тетралогията, с гордост ви уверявам: срещата ви ще е с най-добрите български оперни изпълнители и с внушителни, емоционално въздействащи и мощни сценични послания.

Гаранция са силно впечатляващите резултати от работата ни с досега поставените Рейнско злато, Валкюра и Зигфрид, в оценките, отразени на страниците на най-авторитетни международни и национални музикални специализирани издания. На международния Рождественски форум в Минск през декември миналата година нашата постановка на Зигфрид даде урок за национален театър с огромно международно значение. Спектакълът завърши след полунощ, но претъпканата зала на Държавния Болшой театър на Беларус продължаваше да се оглася от благодарствените възгласи към артистите и оркестъра на Софийската опера.

Това беше и призив и подкана за още по-голяма увереност в самите себе си. Заловихме се с най-трудните опери на Вагнер, но и най-дълбоките по замисъл, философски, музикален, поетичен, митичен. Ще добавете и вие – уникален!

Сметнах за много важно да се обърна към вас – нашите приятели, заради моята убеденост от необходимостта да споделя, че, до артистите, вие сте най-важната част за нашия празник на 22, 23, 26 и 29 юни 2013, първото историческо представяне у нас и на Балканите на пълния цикъл на тетралогията – българския „Пръстен на нибелунга”.

Напълно по нов начин в интерпретацията на режисурата, публиката се потапя в безкрайността на един фантастичен свят от поетични и възвишени музикални багри, извисяващи емоции, силни страсти, горчиви поражения, страстна радост, любов и омраза от играта в битката за власт, за могъщество и залез. От поздрав към света в Началото на тетралогията, Краят е разтърсващ. Обхваната от пламъците на изкуплението и саможертвата, крепостта на Боговете катастрофално рухва.

Спасението е само чрез любов с гласа на Надеждата.
Наистина, Любовта побеждава всичко! За онова, което Вергилий е изразил само с три думи – Omnia Vincit Amor, Вагнер е композирал 15-часова музикална драма и са му били необходими 30 години на изтощителен труд и живот, изпълнен с терзания!

Да, на Данте също са били необходими много години на неимоверен труд, за да сътвори сто песни в три поеми, с 14 233 единадесеторни стиха, изобразяващи страсти и безброй персонажи, за да може над душата му, над неговата воля и над неговата надежда да царува единствено „Любовта, която движи слънцето и другите звезди” (Теодоро Чели).

Подобно благодарствените думи на Вагнер по повод тържествените представления в Байройт през 1882, в името на бъдещата ни среща на 22, 23, 26 и 29 юни 2013 в залата на Софийската опера,

Прочети цялата новина

Свързани новини: