Св. Валентин – задължението да демонстрираш любов, дори без да я има

Така нареченият празник на влюбените с всяка изминала година все повече се превръща в празник на лицемерието, при който хора, които ни най-малко не са влюбени, хвърлят ненужни усилия да демонстрират обратното. Установен факт за Европа е, че любов има само при една трета от сключващите брак или събиращи се да живеят заедно. Твърденията на женещите се, пожеланията към "влюбените“, доброто отношение и самозалъгването са нещо съвсем различно. Учените твърдят, че любовта трае средно 3 години от появата й и се характеризира със съществена хормонална промяна у влюбения. Човек се влюбва около 6 пъти през живота си, но само при половината от случаите любовта е взаимна и трае повече от 6 месеца. Около 30% от младите хора в България емигрират, за да търсят по-добър живот в държави, където стандартът е по-висок и законът се спазва. При това положение излиза, че истински влюбените са към 3.2% от населението. Една пета от влюбилите се хора продължават трайно да се обичат и в големия брой случаи да живеят заедно. Тези, които не са влюбени, но при които любовта е преминала в трайна обич, са към 1.8% от населението и обичта им е активна около 25 години след затихване на влюбването. Но Свети Валентин активно празнува поне една четвърт населението. Казано с други думи, тези, дето не се обичат, но празнуват, са 8 пъти повече от влюбените и 5 пъти повече от влюбените и обичащите се взети заедно. И съществена част от тези 20% от българите запазват маси в ресторанти, купуват подаръци, поръчват си дрехи – за да демонстрират нещо, което не изпитват. По този начин Свети Валентин все повече се превръща в едно мъчение за голямата част от празнуващите. Да хвърляш сума ти усилия, да се охарчиш, за да се правиш, че празнуваш нещо, което го нямаш. Като прибавим фалшивите целувки, пресилените прегръдки и измислените комплименти, празникът става истинско мъчение и депресиращо събитие, което няма как да не запомните. Освен това едва ли ще се чувствате добре, че лъжете и сте подлец, какъвто не винаги искате да бъдете. Не стига, че на работа човек трябва да раздава фалшиви усмивки, но да хвърляш специални и активни усилия да заблуждаваш и другарчето си – е, малко прекалено е. Има и по - приятни начини човек да прекара една вечер. Но това е по-добрият вариант. Има и по-лош – да се натириш да празнуваш с досадна половинка, която трудно изтърпяваш и на разстояние в къщи. Само и само за да не признаеш, че нещата отдавна са минали в обратното на любовта. Мъка. А защо трябва човек да си я причинява? Е, на този фон има и хубави моменти – човек може да даде висока оценка на волевите си качества, ако успее да не се скара с въпросната половинка. Ако пък наистина си влюбен, що за глупост е да празнуваш нещо, което изпитваш всеки ден и всяка минута? Ако двама души са истински влюбени – на тях не им трябва празник, защото всеки ден с любимия е празник. Влюбените доказват всеки миг заедно своята любов. И обявяването само на един ден за празник, през който да доказват любовта си, опошлява любовта. Самото празнуване много често е признак, че нещо на любовта й куца. Поради тази причина Свети Валентин е "празник“ на тези, които не са влюбени. Така Свети Валентин в крайна сметка става празник преди всичко на фалша, заблудата и подлостта. Печеливши от цялата тази работа са естествено маникюристки, фризьори, търговци – на цветя, на вещи, подходящи за подаръци, на ресторантьорите, на хотелиерите и пр. За съжаление, цялото това харчене не стимулира особено икономиката, защото едни пари вътре в държавата се харчат за едни неща вместо за други. Така или иначе тези пари ще се похарчат и оборотът ще е същият. Поне досега парите не се харчеха извън България. Въпреки че последните години излезе модата заможните да водят нежните си половинки на скъпо празнуване извън страната. А и по-луксозните козметични препарати, повечето прилични дрехи и по-луксозни подаръци все още са главно вносни. Икономически заинтересуваните от оборота от празника естествено възхваляват Свети Валентин и всячески се стараят да го направят голям празник. И са прави – за тях той си е голям празник – добрите печалби винаги са повод за радост. Именно търговците наложиха в западните държави празнуването на този празник по чисто търговски съображения. Нашите търговци също подеха добрия за тях пример. Няма лошо човек да отиде на приличен ресторант. Но да отиде с възможно най-приятната компания, а не с някой, когото не обича и при това да се прави, че го обича. Свети Валентин е и много опасен празник за тези, които имат не много дълга връзка и съвсем не са сигурни не само дали се обичат, ами и дали са подходящи един за друг. Идва празникът и изниква проблемът – да празнуват или не. Ако празнуват, това ще е признание в любов с всички рискове да се стигне до преждевременна обвързаност. Ако не се празнува – може да се приеме като едва ли не отхвърляне на партньора. Какъв е изходът – простичък – изразете овреме мнение, че празникът не струва, както си е и в действителност. Знаенето на изложените неща ще направи Свети Валентин един истински празник на самотните – те ще са сред щастливците, които няма да се мъчат да демонстрират любов като яде ресторантски храни. Ако пък някой каже, че повечето празници правят хората щастливи, ще е напълно прав, но само ако празниците не натоварват хората. Празниците в страните с щастливи хора са свързани с купон и веселие. А ние си имаме чудесен празник на 14-ти февруари – Трифон Зарезан.

Прочети цялата новина

Свързани новини: