В десетката: Монополите, Дянков и след него

… Добре. Дянков си тръгна. Най-сетне.

А след него?…

Личното ми мнение за Дянков е доста ниско. Единственото му що-годе добро качество беше, че отказваше да разрешава безсмислени разходи. А проблемът беше, че отказваше и смислените. Справяше се на нивото на казармен старшина, който реагира с „Няма!“ още преди да е чул въпроса. А в кризисна ситуация, когато се изисква фин баланс между строги рестрикции на харчовете и поощрения за развитие на производството, универсалният отказ е рецепта за стагнация. Добре е в такъв момент държавата да я управляват хора с интелект над този на старшина.

Затова и оставката на Дянков би трябвало да е огромен плюс. Но само ако назначим на негово място кадърен финансист, който умее да отстоява позициите си. Което не го виждам да се случи. Виждам да бъде назначен финансов популист, който щедро ще бръкне в държавния резерв и ще дръпне нови заеми (на неизгодни условия), за да запуши гърлата на протестиращите. Временно. Докато не бъде доограбено набързо и каквото е останало. А след това ще сме на хала на Гърция, с тази разлика, че нямаме нейната икономика. И скоропостижното спасяване оттук ще се превърне в единствения ни избор.

Можем ли да предотвратим това? Много трудно.

А принципно бихме могли.

Почти всички медии масово обясняват как българите протестираме срещу скъпия ток и ниския си жизнен стандарт. Което е една от най-качествените лъжи, които съм чувал някога. Качествена, защото е почти истината. И лъжа, защото в същото време е грешна в точно нужната на мафията насока.

Според мен огромното мнозинство от протестиращите се борят не за пари на корем и мързел без ограничения. Борят се срещу кожодерството и кръвопийството на корупционерите. В конкретния случай – на монополите в електроснабдяването.

Заради които и Европейската комисия е на път да ни светне една хубава глоба – оказва се, че „приватизацията“ и „конкуренцията“ в български вариант могат да измамят за известно време масовия българин, но не и ЕК. Че ЕК е абсолютно наясно, че „свободен пазар“ означава възможност за всеки гражданин да избира между конкуриращи се оферти, а не различни монополи в различните райони… Иначе казано – мнозинството се борят не за долче вита, а срещу мафията.

И което е най-хубаво – мъничко по мъничко и българите започват да осъзнават това. И съответно биват „облъчвани“ с масова промивка как всъщност искат държавен контрол, национализация, ниски цени и каквото и да било друго, но не и истинска приватизация със създаване на конкуренция. Защото мафията, която държи медиите, е същата, от която са част и на която се „отчитат“ финансово монополите. Тръгнат ли си те, тя ще остане по-бедна, тоест с по-малко власт над нас.

Това е истинската ни схватка. Да разберем, че въпросът е не дали ще ни управлява тази или онази марионетка, а дали монополите ще бъдат разрушени истински или запазени под някаква прикрита форма. Дали ще поотлепим леко мафията от властта, или ще си я запазим под поредната нова външност.

Бъдат ли монополите разрушени, бъде ли мафията отслабена, икономиката ни ще поеме нагоре. Може би не мигновено, но ще поеме. И ще имаме възможността да печелим и да си позволяваме разходите, дори ако са на европейски цени. Било като получим възможност да проявим икономическа инициатива, без да ни разорят корупционери или мутри. Било като получим възможност да работим за или с някой, успял да прояви такава инициатива.

Бъдат ли запазени монополите под някаква форма, независимо колко прикрита, кожодерството и кръвопийството ще продължат. Ще сме си все така бедни, както и сега – ако не и повече.

И ще сме си го заслужили.

Защото дали ще повярваме на поредната лъжа ...

Свързани новини: