Оставете Тунис да изгради демокрация без френска намеса

(Независимостта на Тунис беше спечелена през 1956 г., и все пак френски политици и медии все още се месят във вътрешните работи на нашата страна)

Френското знаме беше изгорено по улиците на Тунис за първи път, откакто страната извоюва независимостта си от Франция през 1956 г. Миналата седмица на авеню “Хабиб Бургиба”, сцена на революцията от 14 януари, хората стояха на метри от посолството на Франция и крещяха на френски: “Дегаж!” (Махайте се), но този път протестът не беше насочен срещу бившия президент Зин ал Абидин бен Али, а срещу Франция.

По време на въстанието през 2010 г. Мишел Алио-Мари, бившият министър на външните работи в правителството на Саркози, беше поискала Франция да предостави помощ на Бен Али, за да потуши демонстрациите. При новия социалистически президент Франсоа Оланд Франция не изглежда да се е поучила от грешките й. От няколко седмици френските медии водят кампания, която според някои тунизийци цели дискредитиране и демонизиране на постреволюционен Тунис.

Нещата загрубяха след телевизионна дискусия за убийството на опозиционния лидер Шокри Белаид. Френският министър на вътрешните работи Манюел Валс заяви, че страната не е модел за Арабска пролет заради нейната “ислямистка фашистка диктатура”, оглавявана от “Мюсюлманските братя” и салафитите, която представлява заплаха за правата и свободите в страна, намираща се само на два часа полет със самолет от Франция. Той добави, че Франция не може да търпи това и ще подкрепи светските сили срещу консерваторите (”секуларистите и модернистите срещу обскурантистите”).

Изявленията на Валс съвпаднаха с политическа кампания в Тунис, която се възползва от убийството на Белаид, за да призове за сваляне от власт на избраното правителство. Бившият премиер Беджи Каид-Есебси дори призова за разпускането на избраното национално конституционно събрание въз основа на това, че е загубило легитимността си, което да позволи “съвет на експерти” да поеме ролята на съставител на конституцията на страната.

В разгара на това вътрешно напрежение откровената пристрастност на френския министър към част от политическия пейзаж на Тунис създаде впечатление, че Франция иска да наложи своя избор на неговия електорат. Френските политици изглежда не разбират, че преходът към демокрация изисква време и усилия, вътрешна еволюция, също както и възстановяването на държавните институции, изкореняването на корупцията и изграждането на съдебна система.

От самото начало Франция не показа доверие към управляващите партии, нито към тунизийския народ. От изборите през октомври насам френски представители открито пренебрегваха избора на народа, предлагайки на опозиционни фигури логистична подкрепа и преференциални отношения. Това е погазване на дипломатическия протокол.

Как да разбираме външната политика на Франция спрямо Тунис? Париж беше разочарован от неохотата на тунизийското правителство да изпълни повелята му. Тунис (за разлика от Алжир (отказа да отвори въздушното си пространство за френските сили, намесващи се в Мали, и правителството направи изявления против чуждестранната интервенция.

Един по-внимателен поглед към двустранните отношения разкрива също ролята на франкофонския елит, на когото Франция разчита, за да разбере вътрешната политика на Тунис. Този елит е сервилен към Франция в политическо и културно отношение до такава степен, че някои негови членове поискаха пряка френска намеса за спасяване на страната.

Повечето тунизийци се стремят към модернистки модел в който ценностите на ислямската цивилизация се сливат със система на универсални права, но това е културно, образователно, политическо и гражданско усилие, което политици, учени, граждански активисти и институции в зараждащатата се република трябва да предприемат сами.

На Франция й беше нужен повече от век, за да изгради демокрацията си след Френската революция. Ще откаже ли тя на тунизийците същото право на самоопределение.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: