Бунтът на улицата е изпитание за демократичната система

Решено е: парламентът да не се разпуска, докато не приемат промени в Изборния кодекс, които да регламентират 50% мажоритарно избрани, безпартийни граждани; свикване на Велико Народно събрание; разпускане на Жандармерията; въвеждане на данък "Простащина“ за всички, които слушат чалга; сформирането на още една държавна телевизия, чието ръководство да се избира пряко от народа; всеки чин в училище да има тъчскрийн.  Тези искания се приеха с гласовете на представители на 16 съюза и обединения, 46 граждани, както и 137 сдружения от цялата страна, организатори на протестите. Междувременно други организатори на протестите решиха: продължаване на работата на сега действащия парламент; създаване на програмен кабинет; обществен съвет от експерти със задължителна гражданска квота от 50%; договор между този съвет и програмния кабинет за изпълняване на исканията на гражданите; промяна на изборния закон; преминаване към мажоритарна изборна система; възможност за отзоваване на депутати и граждански квоти във всички държавни регулаторни органи; незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиенти на ЕРП-тата, топлофикация и ВиК до установяване на легитимността на сметките; намаляване на квотите за производство на скъп ток; 100% от евтиния ток на АЕЦ "Козлодуй” да се ползва за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар; преминаване на ЕРП-ата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви; премахване на всички посредници, а НЕК да поеме техните функции; разсекретяване на всички договори на производители на ток за вътрешния пазар; съд за лицата, подписали съответните договори; 50% гражданска квота на ДКЕВР. По същото време още едни граждани, които също твърдят, че организират протести, решиха: президентът да наложи незабавен мораториум върху сметките за ток на целокупното народонаселение; разпускане на ДКЕВР и 50% гражданско участие в комисията. Тези организатори твърдят, че другите не са автентични. Протестиращите, независимо от организаторите, са единодушни, че политиците ги лъжат, министрите крадат, ЕРП-та им източват заплатите, топлофикациите им подписват смъртната присъда, монополите са вредни, държавата е безпътна, а доходите са мизерни. При цялата безнадеждност на тези болезнени констатации, колективният протестиращ е убеден, че виновна за всичко е сбърканата политическа система у нас. Колективният протестиращ вярва, че е жертва на безобразията. Той не се възприема като част от диагнозата и като част от проблема, което със сигурност може да минира намирането на решение. Грешките на системата се връщат като бумеранг върху искащите да я променят. Лошото образование (включително липсата на социално такова -  за бленуваните от всички граждански умения, които са в основата на гражданската и политическа култура), скотското настояще, отсъствието на ценности и замяната им с лесносмилаеми клишета, чалга идоли и посредственост, издигната в култ, недостъпното за обикновения българин здравеопазване, подменено от знахари и баячки, резкият контраст между "лайф стайла" на елита и мизерията на масите – всичко това няма как да роди друго, освен спонтанния изблик на гняв срещу всичко и всички. Колективният протестиращ е такъв, какъвто го виждаме – наивен в представата си за незабавно скъсване на оковите, недоверчив към обещанията на властите и доверчив към всеки по-речовит и гласовит продавач на рецепти за тотална промяна. Поради това и лесно манипулируем. Непрочелият никога през живота си Конституцията гражданин иска да я пренапише. Иска да променя закони, независимо че не ги зачита. Иска да участва в следващото управление и това да стане чрез мажоритарни избори, независимо, че ако вотът е мажоритарен, ще вкара в парламента представители само на една-две най-големи партии и купени от олигарсите кандидати. Бунтува се срещу монополите и вижда спасението си от тях чрез национализация, която да направи комуналните дружества държавен монопол. Управляван от съвети с 50 на сто участие на гражданите (протестиращите, най-вероятно), които не носят отговорност пред никого, но за сметка на това ще се сменят всяка година... И разбира се, "опрощаване" и "анулиране" на неплатените сметки за ток, парно, вода. А утре – и за храна. Ще има и разкриване на нови работни места – за строителство на затвори, както се подразбира от исканията "всеки, подписал договор (за приватизация, концесия или каквото и да е) да бъде съден“. И тъй като колективният протестиращ няма вяра(основателно) в съдебната система, той ще си направи и Народен съд. Този зловещ отглас от събития, връхлетели страната преди около 70 години, сега се издига като авангарден рефрен от млади хора, които вероятно не знаят нищо за Народния съд, за комунизма и катастрофалните последици от него. Френетично размахват портрети на Левски и Ботев, но идеите за свобода и демокрация са нещо толкова далечно и ненужно като институциите, които бързо трябва да бъдат разрушени. И въпреки това колективният протестиращ има право. Има право да иска по-добър живот. Както и да има граждански права и да ги отстоява. Сега големият въпрос е не как да се съхрани политическото статукво – то със сигурност вече е обречено. Големият въпрос е как противоречията да бъдат разрешени така, че да не поставят под съмнение демократичната система. Това е единствената безспорна ценност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: