Непотизмът е жив и процъфтява в Италия

Би Би Си нюз мегазин

Семейството може и да заема централно място в италианския бизнес живот, но много икономисти са на мнение, че непотизмът - практиката да се дава работа на членове на фамилията - пречи на талантливите млади хора да си намират работа, и дърпа страната назад.

Кое е важно, за да получиш работа в Италия? Какво знаеш или кого познаваш? Тук това е обичайно задаван въпрос - и то такъв с очевиден отговор, ако се вярва на повечето млади висшисти, шляещи се из университетските градчета. Всъщност много се учудиха защо дори си правя труда да питам.

“Ако имаш връзки, познаваш правилните хора, можеш да имаш работата, която искаш”, свива рамене Джорджо от Университета в Геноа, който ми каза, че планира да отиде в чужбина, за да продължи следването си. “Да, от решаващо значение е да познаваш някого, за да бъдеш препоръчан”, допълва друг.

Никой от младежите, които срещнах, изглежда не мисли, че връзките на собственото му семейство са особено силни и всички казаха, че за тях това е тежко и демотивиращо с наближаване на последните им изпити. Твърди се, че десетки хиляди млади висшисти напускат Италия всяка година в търсене на по-добри възможности навън.

Презумпцията, че връзките имат значение датира отдавна. Самият термин непотизъм - фаворизиране на членове на собственото семейство пред други - води началото си от тази страна, произхождайки от традицията средновековните папи да раздават висши духовни постове на свои племенници - “nipote” на италиански.

Разбира се, много се е променило от Средновековието досега, но критиците твърдят, че то не е достатъчно, макар намирането на решение да се окаже жизнено важно, ако Италия излезе от икономическото блато. В момента страната понася една от най-дългите си рецесии в следвоенната история.

“Откривате го при много професии”, отбелязва икономистът професор Роберто Пероти, написал книга за културата на непотизъм в Италия … “Повечето нотариуси са синове на нотариуси. По-лесно е за роднините на магистрати да вземат нужните изпити, както и при докторите”, казва той.

Проф. Пероти, наред с други, публикува изобличаващи изследвания на университетски преподаватели, които показват удивителна концентрация на фамилни имена в много факултети. Има недостиг на разнообразие на фамилни имена, което е необяснимо, коментира научният сътрудник Стефано Алезина. Шансът да има такова съвпадение в толкова много факултети е едно на милион, допълва той.

Да вземем университета в Бари, където пет фамилии от години владеят десетки високопоставени позиции във факултета по Бизнес и икономика. Или пък университета в Палермо, където поне един роднина на над 50 % от цялото академично съсловие работи в институцията.

И тъй като изследванията не разкриват всички форми на покровителстване - на любовни партньори или сватове например (които могат да носят различни презимена) - анализаторите изследователите твърдят, че изследването на презимената определено не представя добре проблема.

Луиджи Фрати, ректор на университета Ла Сапиенца в Рим, стана една от фигурите с най-лоша слава в скандала, който местните медии нарекоха “Parentopoli” (непотизъм в университетите - бел. пр.) или на английски “Parent-gate”. Лекар по образование, професор Фрати ръководеше - и като ректор, и като бивш ръководител на медицинския факултет на университета - издигането на съпругата си от гимназиален преподавател по история до професор по медицинска история.

Дъщеря му също получи място като професор по съдебна медицина - без някакво специфично медицинско образование. А синът му бе направен доцент по кардиология едва на 31-годишна възраст - един от най-младите италианци, сдобили се с такова научна степен.

Той отхвърля твърденията за непотизъм, настоявайки, че просто се е случило всички членове на неговото семейство да имат най-добрата квалификация. В отговор на подозренията, той заяви следното пред италианска телевизия: “В Италия не сме свикнали да бъдем меритократични (издигане според собствените ...

Свързани новини: