Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия

Продължаавем поредицата пътеписи за неизвестната Италия. На ред са градчетата Монтефиасконе и Таркуиния, в региона Лацио. Водач ще ни бъде Янита.

Приятно четене:

Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния

регион Лацио, Италия

Малките градчета в Италия, които се случваше често да отсъстват от пътната карта, се оказаха по- трогателната част от националния италиански колорит. И повече ни харесваше да се скитаме из тях, отколкото в големите градове, които и без друго са си основните сдъвкани туристически дестинации. С такава цел: опознаване на по- малко известните места в Италия, започнахме обиколката си около

езерото Болсена

По път минахме през град

Монтефиасконе

Панорамата към езерото, което се вижда от високите части на града е завладяващо красива. Всъщност, панорамен изглед към езерото има и по пътя, отвеждащ към града. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Монтефиасконе се намира в най-високата точка на вулканичен хребет около езерото Болсена; древен град населяван от етруски и оцелявал през хилядолетната си история, скрит зад високи крепостни стени, издигнати около 1200 година.

  В историята на града от 1058 до почти края на 1500 година се вписват много императори, папи и известни хора, за които може да се научи от Крепостта на папите, реставрирана, украсена и днес често ползвана за културни събития. Всъщност, папите са ползвали този град за сигурно убежище, когато са се спасявали с бягство от папският дворец във Витербо. Монтефиасконе става част от Кралство Италия през 1870 година. В продължение на цяло хилядолетие преди това, градът е бил сцена за много драматични събития.

  Гордост за Монтефиасконе е

катедралата „Санта Маргерита”,

която се вижда от всяко кътче на града. Катедралният величествен купол по вътрешен диаметър е на трето място в Италия, след куполите на катедралите „Свети Петър” в Рим и „Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Интересна е и

базиликата „Свети Флавиано”,

построена през 11 век в романо- готически стил и украсена със стенописи, датиращи от 14 до 16 век.

    Точно в този храм ежегодно през август се провеждат

градските тържества,

които възпроизвеждат различни исторически събития от историята на Монтефиасконе. Герои във възстановките са жителите на града, които се обличат в традиционни за региона облекла.

  Всеки от тези празници завършва с традиционното факелно шествие по улиците на града. За късмет, в Монтефиасконе бяхме точно по време на тези градски тържества и това ни забърка в интересния свят от легенди, фолклорни традиции и исторически възстановки на действителните събития, с които местните жители се гордеят много. Тържествата се провеждат през първите две седмици от месец август.

  Катедралният храм „Свети Флавиано” едва побираше всички участници в тържеството и всички зрители на спектакъла, които за целта бяха дошли и от съседните градове. Честно казано, не очаквах такова въздействие от видяното. С огромно вълнение наблюдавах пресъздаването на средновековната литургия, хората в храма, облечени в стари носии, рицарски доспехи, монашески или светски за времето си дрехи; завръщането на славната история, съхранена в паметта на потомците. Или обратно: пренасянето ни от действителността във времето няколко века назад.  

  В Монтефиасконе през месец август се провежда и

традиционният панаир на виното

Ето и една интересна винена история, с която жителите на града също се гордеят. "През 1110 година баварският епископ барон Йоханес Фугер пътувал до Рим за коронацията на император Хенри V. Благородникът, който бил голям любител на хубавата храна и виното, изпратил напред верния си слуга Мартино да намери подходяща страноприемница, за да хапнат, пийнат и отпочинат. Слугата бил инструктиран да надраска думата „est” на входа на всеки хан, в който се предлага особено добро вино и „non est” на останалите ханове.

  Слугата толкова много харесал виното в Монтефиасконе, че написал:

„Est! Est!! Est!!!” на вратата на местната страноприемница.

Баронът одобрил избора на Мартино и решил да се установи в Монтефиасконе. Преди смъртта си, той завещал цялото си състояние на местната църква в замяна на една малка услуга: на всяка годишнина от смъртта му да разливат една бъчва от виното Est! Est!! Est!!! върху гроба му, за да може още веднъж да се наслади на това славно вино. Тази традиция била спазвана в продължение на столетия, докато Кардинал Барберио, който станал епископ на Монтефиасконе, решил, че е по-добре да раздават виното на бедните, отколкото да го прахосват по отдавна мъртъв барон. И макар, че баронът отдавна е забравен, името, което дал на виното, останало и до днес".

  На юг от Монтефиасконе, в посока крайбрежието на Тиренско море, се намира

Таркуиния - друг интересен малък средновековен град.

Таркуиния, бивш Корнето и в античността Такуини, е древен град в провинция Витербо, регион Лацио, Италия. Многобройните останки от некропол, следи от селище и от хижи в планината, дават първите доказателства за съществуването на Таркуиния от 9 век пр. Хр., когато районът е бил заселен от етруски. Градът още от средата на 7 век до 6 век пр. Хр. е имал двама членове от местната династия за царе на Вечния град- Рим.

 

Таркуиния е люлка на етруската цивилизация.

Името на града произхожда от един етруски водач, който се е казвал Тарконте, а това на техният език означавало - "човек на дисциплината". В зародиша на римската империя, Таркуиня е бил обсаден, не се е предал и е водил сражение, след което е превзет и разрушен, а жителите му са предадени в робство. Около 700 година градът е бил окупиран от французи и после от англичани.

  Много от историческите събития отслабват силата на крайбрежните градове, включително и на Таркуиния, като това довежда до пълното им подчинение на Рим, около 309 година пр. Хр. В региона единствено своята независимост запазва градът Тиберина. Около 90 година пр. Хр. Таркуиния е втори по големина център на империята, който контролира крайбрежния път dell'Aurelia. Последвалите варварски нашествия, катастрофални плячкосвания, а също и разпространяването на малария, довеждат до обезлюдяване на региона и до рязък спад в броя на населението.

 

В Средновековието с бавното възстановяване на икономическите дейности, Таркуиния е отново населен и тогава се изграждат високи крепостни стени, както и поредица от укрепления през 9 и 10 век сл. Хр. В града процъфтява земеделието. Постепенно Таркуиния започва да има важна роля в отношенията между отделните държави, става съюзник с Пиза и започва трайни ползотворни отношения с Венеция, Генуа и Рагуса.

  Градът е бил обсаден през 1245 година от Фредерик II, обсадата пада едва през 1283 година. През 1330 година градът отново е обсаден до 1355 година. През 1393 година отново има обсада, този път от бретонци, които са отхвърлени с кървава борба. Наследникът на благородна фамилия от Вителески- Кардинал Джовани, един oт кардиналите воини в Църквата, е натоварен със защитата на териториите в района от нашествия, въстания и конспирации: първосвещеникът става и командир на местната армия. Понегово време градът има 35000 жители, над 50 църкви и 7 болници. Кардинал Джовани за пръв път успява да наложи в римския сенат през 1418 година граждани от Таркуиния. През 1478 година градът отново е поразен от страшен мор.

 

Таркуиния става част от Кралство Италия през 1870 година под името Таркуиния Корнето,

преобразувано през 1922 година в Таркуиния. Векове наред обаче през средновековието, градът е носел името Корнето, в чест на фамилия, която осъществява най- голям разцвет в неговата история, между 400 и 1500 година. Всеки век е оставил своите паметници в мемоарите на града. Много от реликвите се пазят в музея на града, а етруските гробове, датирани от преди Христа, са една от основните забележителности в Таркуиния.

  Сред забележителностите на града и любимо място за неговите жители е фонтанът Нова, който се намира в центъра на градчето. Заобиколен с кокетни магазинчета, пицарии и кафенета, фонтанът никога не остава обезлюден. С интерес установихме, че водата му е питейна, всъщност това е факт за много от фонтаните в Италия. Строежът на Fontana Nova е започнат около 700 година. Идеята е била да се направи в стар етруски стил, но после е довършен по проект на Микеланджело.

  Замръкнахме в Таркуния, защото трябваше да посетим една изложба в местната катедрала. Никога няма да забравя улицата, по която стигнахме до катедралата, защото ухаеше диво на жасмин. Пред входните врати на жилищните сгради всеки беше поставил по една саксия с жасминов храст.

  А изложбата беше повече от великолепна. Впечатли ме съвместната експозиция на един художник, един музикант и един поет. Картините бяха окачени по стените на катедралата или изложени на стативи из цялото вътрешно пространство. Докато ги разглеждахме, слушахме живата музика на музиканта и живото слово на поета. Няма по- голямо въздействие за човешките сетива от така представеното изкуство в симбиоза. Удоволствие, което искам да си причинявам винаги, когато мога.

Автор: Янита Николова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия
2. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
3. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
4. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
5. Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия
6. Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия
7. Пътуване до остров Елба в Тиренско море (Италия)
8. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)
9. Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу
10. Пътуване до Рим по стъпките на любовта: Мостът Милвио и площад „Испания“
11. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)
12. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)

Прочети цялата новина

Свързани новини: