Quo Vadis, България?

03/05/13 22:47
(http://e-vestnik.bg/)

Quo Vadis, България?

Пламен Горанов. Снимка: личен архив

Quo Vadis, България? Къде отиваме? Какво правим? Какво ще стане с нас? Какво поражда проклятието, което тегне над тези земи, което витае в тези български глави и населява българските ни кошмари?

Няма как да не си задаваме тези драматични въпроси. Няма как да заровим глави в пясъка и да се грижим само за собственото си добруване. Една невидима граница е вече пресечена – и тази страна, а също и нейните обитатели няма как да останат същите.

Почина Пламен Горанов – който се самозапали пред Варненската община в знак на протест срещу кмета Кирил Йорданов и ТИМ – групировката, превърнала Варна в свое феодално владение. Пресели се в един по-добър свят след дълга, мъчителна агония.

Казват, че изгаряйки, извикал: “Киро, Киро, днес трябваше да съм в Анталия…”. Да, трябваше да бъде там и да катери скалните масиви с приятелите си алпинисти. Вместо това се изкатери на небето.

Толкова ли струва човешкия живот тук, в тази забравена от Бога и справедливостта родина? Оставката на един кмет достатъчно основание ли е да се окъпеш с бензин и да си драснеш клечката?

Не. И не това е основанието на Пламен да се облече в пламък. Основанието е натрупваната апатия, моралното безразличие, бай Ганьовската стръв към имане и власт. Основанието са дефицитите от човешко достойнство, от справедливост, от почтеност и съпричастност. Основанието се крие в омерзението да живееш в лъжа, омерзението някакви самозвани властници да те правят на маймуна, омерзението от чалга-битието, от паралелния измислен свят на някакви уродливи гърли и безпардонни пичове, който трябва да замени реалния, омерзението от подмяната на ценностите, омерзението от пълната неспособност на новата България да произведе качество на живот.

Всичко това се наслагва, утаява в душите на обитаващите вечно незавършения български преход. И в един момент животът губи цена. Превръща се в бреме – и единствения начин да го оценностиш е да го превърнеш във вик, за да събудиш спящите. Например като си драснеш клечката.

Пламен го направи на 20 февруари – и предаде Богу дух навърх националния ни празник. Впрочем не беше първият. На 18 февруари отчаян от живота млад мъж се запали в центъра на Велико Търново. На 26 февруари пламна тялото на 53-годишния Венцислав Василев пред Община Раднево. Три самозапалвания в рамките на осем дни. Това дори и в Тибет вече не се случва.

Избират се и други пътища за напускане на българската реалност. Според в. “Труд”: “След смъртта на самозапалилия се Пламен Горанов от Варна стана ясно, че в града е скочил броят на самоубийците. Вчера мъж на 43 г. се хвърли от Аспаруховия мост, а в неделя друг младеж се гръмна в главата.

По петима се хвърлят от същия мост всеки месец. В дните на протести средно по двама души се самоубиват в града. В София от началото на годината досега край на живота си са сложили 129 души, а други 21 са опитали. Полицаите в столицата признават неофициално, че не помнят такъв бум, особено през зимата. Само миналия петък 10 души са посегнали на живота си, като трима от тях - с пистолети.”

Пламен Горанов се самозапали с плакат, на който пишеше: “Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17 часа на 20 февруари 2013 година”. Кирил Йорданов днес, пети март, все още е кмет. И е символ – на бездушието на прехода. Същият кметува вече четири мандата, издиган три пъти от БСП и накрая от ГЕРБ, а преди това пребиваващ и под шапката на СДС в битността на областен управител.

След като човешката факла освети мизерията на властническата му хамелеонска душица, той отказа да подаде оставка. Нямало да го направи, докато разследването не установи ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/05/13 22:47 http://e-vestnik.bg/17042/quo-vadis-balgariya/