България и безкрайната криза в европейската периферия

03/07/13 22:25
(http://e-vestnik.bg/)

България и безкрайната криза в европейската периферия

Протестът на 19 февруари в София. Снимка: Десислава Алексова, фейсбук

Кризата в еврозоната естествено привлича силно внимание. Само че внимание привличат основно няколко напълно конкретни страни, удостоени с лъвския пай на осветяване от средствата за масова информация, които представят нещата като сензация. По този начин Гърция в момента в буквалния смисъл на думата се приема като синоним на “опасност от прекомерна задлъжнялост”.

Изглежда Кипър ще стане следващата страна, която ще получи обременителен спасителен пакет, който ще даде отсрочка на пълния му крах, но пък ще доведе до продължителен период на много голяма безработица, на мерки за строги икономии и продължителна политическа криза.

Само че много малко внимание се отделя на най-тежките икономически несгоди, стоварили се върху най-новите членки на Евросоюза, където ситуацията от началото на криза бе още по-тежка, отколкото в частите на “стара Европа”, изпаднали в продължителен застой, като Франция и Белгия.

Историята на трудностите и проблемите, с които се сблъскват новите членки на ЕС, а също и тяхната неспособност да преодолеят отрицателното наследство на комунизма, са просто невероятни и за това трябва да се разказва на най-широката аудитория. Тази история и тези неуспехи са в основата на много важни дебати по политически, икономически и демографски въпроси. Те говорят за това, че “сериозните” хора от западната върхушка засега не са се замислили по въпроса какви дълбоки промени я чака Европа в бъдеще и доколко радикални ще бъдат преобразованията на старата политика.

България е нагледен пример за това, за което говоря. Когато тази страна влезе през 2007 година в Европейския съюз, там цареше едва сдържаща се еуфория. Всички се надяваха, че след дългия и труден периода на изпълнение на сложни протоколи за встъпването в ЕС и изпълнението на многобройни необходими политически и икономически реформи страната най-накрая е отворила нова страница и вече бързо ще се издига към западното равнище на живот.

Така мислеха не само наивните оптимисти, неинформираните наблюдатели и дилетанти. Това беше убеждение, граничещо с вяра, и сред широките академически кръгове. Спомням си как слушах многобройни лекции за “европейския модел” и за “европейското бъдеще” на бившите комунистически страни. Не се промъкна и мисъл за икономическа стагнация в България и съседките й дори като най-невероятно предположение.

Ако по време на такава лекция някой бе вдигнал ръка, за да попита: “Ами ако избухне голяма криза и новите членки на ЕС от Източна Европа повече от четири години живеят без какъвто и да е икономически растеж?”, то него незабавно щяха да го пратят в психиатрията. Всички знаеха, че членството в ЕС е тайният еликсир и че той дава огромни изгоди и предимства.

Само че започвайки от 2007 година, която в ретроспектива все повече и повече изглежда апогей на западния модел, ситуацията започна да става все по-нелицеприятна и ужасна. Икономическият растеж спря, заплатите не се увеличават, безработицата трайно остава на равнище над 12 %, а цените на услугите за бита скочиха толкова силно, че предизвикват сълзи.

Замислете се за минута върху следната умопомрачителна статистика, която бе публикувана неотдавна в материал на Reuters за масовите протести в София и други големи градове. Последна капка за много българи станаха зимните сметки за електроенергия, които в някои случаи превишават доходите. И то в страна, където средната заплата е само 400 евро на месец, а пенсиите са два пъти по-ниски от тази сума.

Това е страната, която следваше всеки съвет от западните наставления, която влезе ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/07/13 22:25 http://e-vestnik.bg/17057/balgariya-i-bezkraynata-kriza-v-evropeyskata-periferiya/