Децата на албанската вендета или живот в страх

Асошиейтед прес

Целия си кратък живот Марсела е прекарала в криене. Малко са хората, които някога са я посещавали. Майка й не й позволява да ходи на училище или да си играе навън с другите деца. Тя дори не може да излиза от двора на порутения си дом.

Ако го направи, рискува да бъде застреляна на улицата.

Деветгодишното момиче е дете на семейство, замесено в кръвна вражда. През 1995 г., много преди тя да се роди, баща й убил приятел в пиянски скандал, отприщвайки серия от убийства за отмъщение, които досега са отнели живота на петима души.

40-годишната й майка Мария не иска да рискува което и да е от четирите й деца между 7 и 19 години да бъде следващата жертва. Марсела е напускала дома си по-малко от десет пъти през целия си живот. Тя дори няма обувки - излишен лукс, след като може да ходи вкъщи и по плетени терлици.

Според вековния албански кодекс на поведение, известен като Канун, който регламентира много аспекти от живота, убийствата трябва да се отмъщават с кръв. Опечалените роднини са задължени да отмъстят на извършителя и неговото семейство.

Сега правосъдният министър обещава най-строгите закони от десетилетия насам, които да сложат край на цикъла на убийствата: Едуард Халими заяви този месец, че новите закони, които се подготвят, биха донесли минимална присъда от 40 години до доживотен затвор за всеки, който е осъден за убийство в рамките на родова вражда, спрямо настоящите присъди от между 25 години и доживотен затвор.

“Вендетата, това уникално явление в Европа, е най-абсурдното поведение на едно цивилизовано общество”, заяви Халими наскоро във Фейсбук.

Албанските кръвопролитни фамилни вражди се прехвърлят от поколение на поколение. Традиционно само мъжете може да са обект на вендета и само те могат да искат отмъщение. Но в днешни дни кодексът се интерпретира свободно и никой не е в безопасност.

Това кара цели семейства да живеят в изключителна изолация в продължение на години, борейки се с жалка нищета, тъй като никой не може да напусне дома, за да припечели прехраната си.

“Всеки говори за мъжете, които могат да бъдат убивани, но те забравят, че тези мъже имат деца. И погледнете техния живот”, казва Лиляна Луани, учителка, която чрез благотворителна организация дава уроци по домовете на деца като Марсела.

Кръвните вражди бяха като цяло изкоренени по време на 46-годишното комунистическо управление в Албания. Но те се завърнаха с нараснала сила след рухването на режима през 1990 г. и са с особено дълбоки корени в суровия Север на страната.

Полицейските данни сочат 225 убийства при вендета през последните 14 години, въпреки че благотворителни организации, които се борят за прекратяване на тази практика, казват, че истинският им брой е много по-голям, тъй като за много от тях се съобщава като за обикновени убийства.

Вътрешното министерство посочва, че 67 семейства, включващи 155 души, в момента живеят, криейки се из цялата страна. Според благотворителните организации истинският им брой е по-близо до 6000 души, включително стотици жени и деца, които живеят в изолация в страната с 3,2-милионно население.

Само в северната провинция Шкодра Луани е преброила 120 деца, които живеят, криейки се. Според властите официалното число е 33.

Семейството на Марсела живее от мизерната социална помощ от 79 долара на майка й. Храната идва основно от зеленчуковата градина в двора от 100 квадратни метра и от добитъка - крава, две телета, овца и агне, които живеят в пропитата с влага предна ...

Свързани новини: