(http://e-vestnik.bg/)
Живот на кино - изобилието на София филм фест
Казват, че март бил месецът на жените, обаче за феновете на киното в България, той е по-скоро Дионисиев празник на седмото изкуство. За седемнайсета поредна година организаторите на Международния София филм фест поднасят на зрителите изкушаващо изобилие от документални, игрални и късометражни филми, придружени от срещи с актьори и режисьори, специални събития, конкурси и купони.
Да гледаш прожекциите на фестивала не е като да отидеш на кино в мола, за да убиеш някой-друг час. Повечето зрители имат специално отношение към киното и рядко ще ги видиш с пуканки в салона. Всяка прожекция е специално събитие, на което често присъстват и създателите на филма - можеш да им зададеш въпроси, да пообщуваш с тях или, ако си от непоправимите фенове, да поискаш автограф.
По време на фестивала може да ти се случат най-различни неща – да попаднеш случайно на неочаквано добър филм от Казахстан, да харесаш неизвестен, но страшно талантлив сръбски актьор и после да изгледаш всичките му филми. Да отидеш на четири прожекции за един ден и да ти се иска да има още. Да отпразнуваш както подобава новия 3D екран в Дома на киното. Да се сприятелиш с популярен режисьор, с който да си разменяте имейли дълго след края на фестивала. Да се влюбиш и до края на живота си да си спомняш всяка сцена от филма, който си гледал в същия ден.
За истински запалените киномани фестивалът е време за празнуване, в което целият живот се превръща в кино. Ново, различно, класическо, необичайно, но при всички положения вдъхновяващо кино, което може да те накара да плачеш, да се смееш, да забравиш, че си в салона, да се замислиш.
„Когато глупостта се срещне с много пари, се раждат чудовища”, казва архитект Христо Генчев, един от участниците във филма „Витоша”, с който започна 17-тото издание фестивала. Посветен на планината и хората, които я обичат, документалният филм на режисьора Любомир Младенов вдигна публиката в Зала 1 на НДК на крака и предизвика искрени аплодисменти. Непретенциозен, красив и на моменти лиричен, филмът разказва за природния парк като място, на което софиянци от край време се срещат с природата и черпят енергия далече и същевременно близо до големия град.
От 1895 г., когато 300 души начело с Алеко Константинов се изкачват на Черни връх, за да дадат начало на организирания туризъм в България, до момента, в който планината е заплашена от нездрави инвеститорски интереси, Витоша остава символ на София и съдбата й не може да бъде подмината с лека ръка. Филмът на Любомир Младенов разказва за планината от времето, в което доброволци са строили хижи със собствените си ръце до началото на 21 век, когато протестиращите на Орлов мост успяват да предотвратят приемането на промени в закона за горите, които щяха да позволят изсичането на гори и застрояване.
Прави чест на организаторите на фестивала, че откриха събитието със социално ангажиран филм, който успя да напълни Зала 1 на НДК с положителни емоции, без да натежава и без да пропагандира.
Откриването на феста този път беше стегнато и без излишни разточителства. Актьорът Ицхак Финци получи наградата на София. „На добър час с този фестивал, който ще ви залее в следващия месец”, пожела на зрителите Стефан Китанов.
Виж всички новини от 2013/03/10