03/11/13 23:49
(http://e-vestnik.bg/)

Как Любен Каравелов преименува бащата на Найден Геров

Ктитор на Рилския манастир е прототип на дядо му Либен

Петър Величков. Снимка: e-vestnik

Надали има читател, който да не се е смял, четейки знаменитата повест на Любен Каравелов „Българи от старо време“. Знае се, че той я написва на руски и първото й издание излиза в Москва през 1867 г., а на български – във в. „Свобода“ през 1872 г.

Дядо Либен има син ерген – Павлин, хаджи Генчо – хубаво, прехубаво, гиздаво, прегиздаво момиченце Лила, червеничко и беличко, чернооко и черновеждо, със снага като фиданка в градина. Речено-сторено, защо да не ги оженят. Наглед простичкият сюжет изведнъж се изпълва от чувства, сметки, хитрини, изненадващи обрати… И всичко това – описано с хумор.

Прототипите на двамата централни герои не са тайна. Като описва хаджи Генчо, Каравелов има в предвид хаджи Геро Мушек (1775–1864), баща на Найден Геров – известният възрожденски книжовник и руски консул в Пловдив от 1857 г. до Априлското въстание. Точно името на Найден е най-неопровержимото свидетелство за дешифровката на прототипа.

В повестта четем, че веднъж хаджията купил магарица и пратил сина си по работа. Синът му я възседнал и минал покрай дядови Вълкови; а дядо Вълко бил голям шегаджия и като седял пред вратника си на стола и видял, че иде хаджи Генчовият син, то го попитал: „Найдене бре! Де закарваш майка си?“

Найденчо се върнал вкъщи разплакан, а хаджи Генчо се разярил. На другия ден той продал магарицата на циганите и купил магаре, ако и да изгубил 30 гроша. После хаджи Генчо казал на Найден: „Хайде сега, синко, възседни магарето и премини покрай къщата на дядо Вълко. А ако те попита къде караш баща си, ти му речи: „Закарвам го при жена ти.“ А в разговор с дядо Либен хаджи Генчо казва: „Трябва да попитаме и Найден, защото Найден е умен и образован човек, седем години се е учил.“ Точно толкова години Геров учи в Русия – от 1839 до 1846 г., а когато се завръща в Копривщица, става учител на самия Любен Каравелов.

Къщата на хаджи Генчо и до днес е запазена в Копривщица, но не и градинката й, в която Каравеловият герой в горещините предпочитал да лежи на хлад по бели гащи. Когато жена му Цона му прави бележка, че това не е морално, че ще го види някоя копривщенка, хаджи Генчо е категоричен: „Хората се раждат на света да се радват, а не да се мъчат.“ Вътрешността на Хаджи-Генчовата къща е позната от повестта.

Но каква е била Хаджи-Геровата? Почти същата, според описанието на неговия внук Тодор Панчев. Прустът (в повестта Каравелов го нарича „музеят“) напомнял аптека – по полиците имало всевъзможни кутии, кутийки, шишета, шишенца, паници, паничета, торби и торбенца с надписи какво съдържат и с всевъзможни исторически бележки – кога и за колко е купено, от кого е донесено армаган, за каква са болест се употребява и как се приготвя лекарството. Лечителските си способности хаджи Геро Мушек наследил от майка си Мика. С тайни лекове тя спасила копривщенци от чумата през XVII век.

Според внука дядо му постоянно носел в джубето си топка и камшиче. Когато някое дете не го слушало в училище, хаджията го замерял с топката, детето хуквало да я донесе, а за награда изяждало по няколко камшика. За родителите на учениците се хаджи Геро бил всичко – съветник, помощник, съдия. Като днешните нотариуси и адвокати хаджията делял наследства, съчинявал договори, прекъсвал спорове. „Всякой и за всичко тичал при дядо хаджия!“ – категоричен е Панчев.

Хаджи Геро бил едър, набит, много нервен, когато говорел. В ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване