Депутатът Румен Петков разкритикува поведението на Кристалина Георгиева и Лиляна Павлова. „Смаян съм от наглостта на комисар Кристалина Георгиева и на Лиляна Павлова. След като в продължение на три години двете бяха най-големите поддръжници на правителството, и най-вече на неговата финансова политика - на първо място с Кристалина Георгиева, тези дни ги осени идеята, че политиката на затегнатия колан е вредна за общество и държава”, каза Петков пред журналисти в Плевен.

„На такава наглост в последните 21-22 години не сме били свидетели”, заяви депутатът от Коалиция за България и добави, че много политици са били нагли, но според него това сега напомня за 1989 г., когато „много хора осъмнаха като демократи от нищото”. Той припомни времето, когато „мнозина днешни поддръжници на синята или някаква изобщо демократична идея спяха по вилите на ЦК на БКП”.

Според Румен Петков Кристалина Георгиева и Лиляна Павлова са в подобно положение, „че и по-лошо, понеже все пак вече са изминали двадесет и няколко години”. Той посочи, че поведението им е признак на липса на морал и на каквато и да било обществена отговорност. „Обществото трябва да си даде сметка, какви хора имаме на най-високи нива в държавата при това управление”, каза депутатът.

Румен Петков изтъкна още, че до преди две седмици двете дами са били „най-големите кресли” за финансовата стабилност и за големите успехи във финансовата система и че сме първенците в Европа. „В петък явно, че са се събудили с осмислянето на проблемите на същата тази финансова политика, която до вчера венцехвалеха”.

В последните дни от медиите стана ясно, че Кристалина Георгиева, поддръжник на финансова политика на Симеон Дянков, в предаването „Седмицата” на Дарик коментира, че по отношение на баланса между финансовата дисциплина и социалната поносимост на мерките, България е „пренавила” пружината на фискалната дисциплина.

„Симеон Дянков казваше твърде често „не” и ние се придържахме към твърде строга финансова дисциплина”, коментира пък Лиляна Павлова пред други медии. Според нея бюджетният ни дефицит е могъл да бъде по-висок - до към 2%, като по този начин е щяло да има повече свободни пари, които да се инвестират в българската икономика.