Критични месеци за Европейския съюз

Съдбата на еврото виси на косъм след съсипващия резултат на италианските избори. Ножът опря до кокала. Избирателите на третата по мащаби икономика на еврозоната след тези на Германия и Франция, гласуваха 55 на сто за партии, било то десни на Силвио Берлускони или левоцентристки на Бепе Грило , поставили на дневен ред въпроса за изоставяне на еврото от страна на Италия.

Няма значение доколко ръководителите им са искрени. Гласоподавателите на една индустриална страна като Италия, за която не могат да се кажат тривиалните глупави неща “не произвежда нищо”, “живее на заем” или “изостанала е” и т.н. дадоха изричното си неодобрение за политиката в защита на еврото.

На крачка сме вече преди края. Започна с незначимата, регионална, маргинална Гърция, продължи се със също незначимите, регионални държави от еврозоната - Ирландия и Португалия, които също бяха заставени да приемат меморандумите за икономии. В процедура на подписване на меморандум е и нищожната за европейците островната държава Кипър.

На конвейера бе поставена и четвъртата икономика от еврозоната - испанската, която се тресе на границата да приеме или не меморандума. Нещата обаче станаха сериозни.

Пита се каква точно валута е еврото, хвърля ли тя с тези меморандуми в пропастта страните една след друга. Какво точно печелят държавите и народите, след като еврото ги съсипва с тези меморандуми, като срива жизнения им стандарт в мирно време.

Преди десет и повече години Германия взе решение в еврозоната да влезе всяка страна от 15-те, които тогава съставляваха Европейския съюз. Сега обаче стои един голям въпрос.

Какви ли цели е преследвал Берлин в икономическата и политическата сфера, след като наложи тази своя визия в Европейския съюз. Очевидно германска хегемония в цяла Европа и поставянето в подчинено положение на всички държави от стария континент.

Разрастването на кризата до Италия е знак за това извън всякакво съмнение, след като се видя, че и третата по размери икономика на еврозоната не е в състояние да откликне на изискванията на еврото.

Франция е последната брънка. Специалистите знаят, че финансовото състояние на страната е тежко подобно на това на Испания или Гърция.

Същите тези експерти са добре запознати, че на германците им е известно всичко това, но се правят, че не виждат, защото ако сега окажат натиск върху Франция или я накарат и тя да подпише такъв меморандум с мерки за икономии, еврозоната незабавно ще се разпадне, а крайно съмнително е изобщо дали ще оцелее и Европейският съюз. Това е голата истина.

Еврото няма да го има, ако Италия се оттегли от валутния съюз. Но това ще е началото на оттегляния и на другите страни от Южна Европа. Така или иначе въпрос не стои и за оцеляването на еврото, ако Франция бъде доведена до състояние на несъгласие с Германия.

“Франция има традиции в бунтовете”, писа преди седмици германският в. “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, признавайки, че “настроенията в други европейски страни съвсем не са фундаментално различни”.

Много скоро германците ще решат какво да правят. А именно, дали да продължат твърдо да се придържат към курса на подчинение на страните от ЕС чрез водената от тях политика с еврото на този етап или ще внесат някаква промяна.

Ако те продължат с тази политика и победят, печелят всичко. Четвъртият Райх ще властва над цяла Европа. Съществувалата преди хиляда година Свещена римска империя на германската нация ще възкръсне при други условия.

Заплаха за тях обаче е “общоевропейският май от 1968 г.”, ако те продължат да се придържат ...

Свързани новини: