Парламентът в Никозия няма да подкрепи данъка върху банковите депозити

След многократно отлагане във вторник вечер кипърският парламент започна обсъждането на законопроекта за еднократно данъчно облагане на банковите депозити в страната, което е част от условията по съгласувания в нощта на петък срещу събота с Еврогрупата и Международния валутен фонд (МВФ) спасителен пакет в размер на 10 милиарда евро. В случай че спасителният пакет не бъде одобрен, Кипър може да фалира и вероятно ще се наложи да напусне еврозоната. Дългоочакваното парламентарно заседание обаче по никакъв начин не приближива страната към изход от кризата, тъй като предварително е ясно, че в парламента липсва необходимото мнозинство, за приемане на законопроекта. В последния момент ситуацията се обърка още повече, след като партията на кипърския президент Никос Анастасиадис, единствената, която досега се обявяваше в защита на договорената с еврозоната мярка, изненадващо съобщи, че ще се въздържи  при планираното за днес гласуване в парламента. Партията ДИСИ реши единодушно да не участва в гласуването - стъпка, която "ще засили позицията на Република Кипър по време на преговорите", заяви говорителят на партията Никос Торнаритис пред частната телевизия Сигма. Телевизията съобщи, че и всички останали политически партии ще се въздържат да гласуват за плана, който предвижда извънреден данък върху банковите депозити. В допълнение дойде и информацията, че финансовият министър на Михалис Сарис, който днес отпътува за Москва за разговори с руския си колега Антон Силуанов във връзка с кипърската криза, ще подаде оставка, след като се завърне на острова. Съобщено бе, че и Еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) подготвя извънредно заседание за Кипър заради политическата криза в републиката. Европейските партньори на Кипър вече бяха принудени да проявят гъвкавост и да дадат съгласието си смекчаване на исканите от тях мерки. Обсъждат се по-меки варианти на облагане, както и вариант "Б" Еврозоната снощи единодушно подкрепи пълно освобождаване от данъци на депозитите под 100 000 в Кипър, съобщи във вторник френският министър на финансите Пиер Московиси, цитиран от Франс прес. "Аз призовавах за освобождаване на депозитите под 100 000 евро още отначалото", заяви той пред медии ден след новото телеконферентно заседание с колегите си от еврозоната за коригиране на спасителния план. Сто хиляди евро е прагът, под който банковите депозити в еврозоната са гарантирани. Еврогрупата предлага диференцирана ставка, но остава непроменено изискването да бъдат събрани 5,8 милиарда евро, посочи Московиси. За тази цел правителството в Никозия е готово да повиши еднократния данък върху депозитите над 100 000 евро от 9,9 на 15 процента, информира ИТАР-ТАСС, като се позова на дипломатически източници в Брюксел. Същевременно се говори и за друг вариант на облагане на депозитите. Според националната информационна агенция КНА в парламента на страната вече е внесен законопроект, който предвижда нулево облагане на депозитите до 20 хиляди евро, данък от 6,75 на сто за депозити от 20 хиляди до 100 хиляди евро и 9,90 на сто данък за влогове над 100 хиляди евро. Очевидно обаче и двата смекчени варианта не могат да съберат достатъчно парламентарна подкрепа, поради което кипърското правителство и президентът търсят план "Б" за удовлетворяване исканията на кредиторите. Според информация на гръцкото електронно издание Нюмъни, цитирана от вестник "Прото тема", сутринта във вторник президентът Анастасиадис е имал среща със сътрудници, на която била обсъдена възможността самият той да изтегли спорния законопроект. Според източници на изданието се изготвя "план Б". Той се базира на идеята за вътрешен заем от кипърските граждани и заем от трета страна, за да бъдат събрани 5,8-те милиарда евро, които трябваше да дойдат от облагането на депозитите. Шойбле: Отговорността за налагането на данъка е изцяло на Кипър Отговорността за решението за облагане със стабилизационен данък на депозитите в кипърските банки е само на Кипър, заяви във вторник германският министър на финансите Волфганг Шойбле. "Решението е на Кипър. Отговорността за него не е възложена на германското правителство или на друга страна от ЕС", каза Шойбле в интервю за радио "Дойчландфунк". Начинът, по който Кипър ще реши този въпрос, е изключително от компетентността на Никозия, допълни той. Кипър обаче трябва да осигури участието си в помощната програма за милиарди евро, подчерта министърът. Проблемът на Кипър е, че "в толкова малка страна са вложени депозити на стойност 70 милиарда евро, принадлежащи на хора, които са вложили парите си там заради изгодните данъчни условия и, може би, заради други рамкови условия", отбеляза той. При това "половината влогове не са на местни жители", каза финансовият министър. "Бизнес моделът на Кипър доведе до това, че страната вече не е платежоспособна", посочи той, допълвайки, че "най-вече руски вложители съхраняват в Кипър милиарди" и "не върви парите им да бъдат спасявани за сметка на европейските данъкоплатци". Кое прави Кипър "специален случай"? Американският в. "Уолстрийт джърнъл" днес дава отговори на шест основни въпроса, свързани с кипърската криза. Вестникът обяснява, че спасяването на банките в Кипър, без да бъдат засегнати депозитите, би тласнало пакета до приблизително 17,5 млрд. евро, почти колкото е БВП на страната. Това би направило невъзможно МВФ и други страни от еврозоната да си вземат обратно своите капитали, които ще предоставят на Кипър. Според вестника онова, което прави Кипър "специален случай", е, че кипърските банки притежават активи осем пъти по-големи от брутния вътрешен продукт на острова и четири пъти по-високи депозити. Това надхвърля дори и показателите на Ирландия, до неотдавна най-значимата жертва на презадлъжнелия банков сектор. В същото време обвиненията за пране на пари отслабиха усилията за оказването на всякаква подкрепа на Кипър в германския или финландския парламент и другаде. Контролните органи на банковия сектор в Кипър, както и съответните европейски органи и ЕЦБ биха могли да предотвратят излизането на банковия сектор на острова извън контрол. Има надежда, че когато ЕЦБ започне да контролира банките на еврозоната през 2014 г., такива рискове ще могат да бъдат ограничавани предварително. От друга страна, кипърските банки масово са инвестирали в гръцки облигации. Ако те не бяха "орязани" миналата година, съмненията на кредиторите нямаше да бъдат толкова силни днес, пише "Уолстрийт джърнъл". Без орязване на руските депозити? Решаването на кипърската криза минава и през Москва. Това е така защото от една страна Русия вече предостави на Кипър заем от 2,5 милиарда евро. Удължаването на срока на погасяване и евентуалното намаляване на лихвите по този заем биха могли да облекчат ситуацията. От друга страна обаче, десетки милиарди евро от депозитите в кипърските банки са на руски физически и юридически лица. Затова, както посочва в. "Филелефтерос" в кипърското президентство са били обсъдени и сценарии за алтернативен начин за осигуряване на 5,8 милиарда евро без "орязване" на депозитите на чуждестранните граждани и главно руснаците. Обмисляло се облагането само на кипърските влогове. Целта е да не последва масово изтичане на чуждестранни депозити. Политици и икономисти изразяват съмнение до каква степен Еврогрупата ще приеме руските депозити да бъдат изключени от "подстрижката". Според анализатори при всички случаи ще има изтичане на голяма част от вложенията на руснаци. Банкери съобщават, че от събота са засипани с искания на чужденци да изтеглят парите си като много заплашват със съдебни искове. Вестник "Политис" пише, че кипърският президент Никос Анастасиадис и Владимир Путин ще разговарят по видеоконферентна връзка днес, за да обсъдят последствията от решението на Еврогрупата, което засяга руски депозити на стойност 18 милиарда евро. Вчера руският премиер Димитрий Медведев заяви, че страната трябва да внесе "промени" в отношенията си с Кипър, в случай че бъде наложено орязване на депозитите. За Москва вече замина финансовият министър Михалис Сарис, където ще има среща с руския си колега.

Прочети цялата новина

Свързани новини: