Геополитическа игра в Кипър и епичен сблъсък Меркел - Путин

Безкомпромисният германски канцлер Ангела Меркел най-сетне си намери майстора.

Руският президент Владимир Путин успешно помогна за убеждаването на законодателите на острова - “данъчен рай” Кипър да отхвърлят драконовския налог върху банковите депозити.

С негативния вот от 36 на 0 гласа кипърските депутати открито предизвикаха германския лидер и накараха демонстрантите да танцуват от радост по улиците.

Путин заклейми плана, разискван през уикенда от европейските лидери в Брюксел, като “несправедлив, непрофесионален и опасен”.

Неговият финансов министър пък заплаши да изтегли кредита от 3,2 милиарда долара, който крепи островната държавица.

Подкрепяната от Меркел мярка, обвързана със спасителния заем за кипърските банки, предполагаше налагане на данък от 6 до 10 процента върху банковите депозити.

Спестителите в страната излязоха на улични протести, а руският президент прояви готовност да ги подкрепи.

Близо половината депозити в кипърските банки са на чужденци. Преобладаващата част от депозитите - приблизително 17 млрд. долара - идват от руснаци, възползващи се от ниските данъци и хлабавото банково законодателство.

Меркел предупреди изрично кипърските лидери да одобрят мярката ако не искат да загубят възможността за по-нататъшна финансова помощ. Германия предоставя основната част от парите по спасителния заем.

Междувременно други - от някои лидери на боксуващи европейски страни до инвеститори от “Уолстрийт” - се опасяват, че окаже ли се успешен в малък Кипър, подобен план може да бъде приложен в Гърция, Испания или други държави.

Ръководителите на Европейския съюз увериха, че ситуацията в Кипър е уникална.

Налогът обаче разяри стария приятел на Кипър Путин и заплашва да доведе до стълпотворения в кипърските банки, когато тези дни отново отворят, ако това стане.

Планът на ЕС щеше да наложи налог от 6,75 процента на кипърските банкови депозити под 128 894 долара и от 9,9 процента за депозити над тази сума.

Меркел подкрепя данъка, с който биха се събрали 7,5 млрд. долара, за да защити своите данъкоплатци.

Кипърските банки са известни с това, че привличат перачи на пари и извършители на други данъчни измами, и според Меркел би било по-справедливо точно тези вложители да платят сметката по спасителния заем.

След отхвърлянето на подкрепяния от Меркел налог, европейските лидери започнаха да преговарят в Кипър с държавните му ръководители с надежда за изработване на План “Б”.

Меркел заплаши “да дръпне шалтера” на кипърските банкови заеми, ако не бъде одобрен данъка от 7,5 млрд. долара.

Икономисти в САЩ също изразиха безпокойство от облагането с данък на кипърските спестители, опасявайки се, че това поражда рискове за световната икономика.

“Задаващите политическите насоки европейски лидери се надяват Кипър да се възприеме като специален случай”, казва Джон Лонски, главен икономист в агенцията за кредитен рейтинг “Мудис”.

“Това е наклонена плоскост”, отбелязва Лонски, предупреждавайки, че това може да доведе до наплив в банките в други финансово затруднени страни като Испания и Италия.

Още по темата: Русия е обезпокоена за банковата система на островната държава

Пиер Аврил, в. Фигаро

Ако настъпи масово теглене на депозитите, което да подкопае позициите на кипърските банки, то руските банки биха могли да изгубят 30 до 40 милиарда долара.

Русия наблюдава кипърската болест с безпокойство и известно безсилие. Във вторник, 19 март, бе съобщено, че финансовият министър на Кипър Михалис Сарис, съвсем дискретно, е на визита в руската столица с надеждата да издейства от събеседниците си удължаване с пет години на заем от 2,5 милиарда долара, отпуснат от Кремъл през 2011 година. Лихвата по кредита е по-атрактивна от действаща на пазара в момента (4,5 % годишно).

Само че колкото повече несигурността в Никозия продължава, толкова повече се топи желанието на руските власти да проявят щедрост. Първите мишени на кризата, големите руски банки, които на практика всички имат филиали в Кипър, изглеждат и най-затруднени. Те са ...

Свързани новини: