Седемте загуби на македонските социалисти

Е, СДСМ, както вие самите говорехте през последните две седмици, време е! Време е да се осъзнаете. Време е да разберете, че седем изборни загуби, и то за седем години, са катастрофа, за която не може да се търсят оправдания отвън. Трябва нещо да се промени.

Време е Бранко Цървенковски да освободи хората, вместо да ги въвлича в битки с вятърни мелници, в съпротива, вместо да ги кара тепърва да влизат в окопите. Защото загуби всички свои битки.

Време е! Вместо празни приказки кой бил месия, кой въвел диктатура, кой бил фашист, кой бил патриот, а кой предател, време е да видим качествени хора в опозицията, които не са обременени с ВМРО-ДПМНЕ, а с мисълта как да направят Македония по-добро място за живот.

Не че на местните избори в неделя тук-там нямаше нарушения, не че партиите трябва да преглътнат това, но при стотици хиляди очи, които видяха, че денят на изборите мина съвсем мирно и достойно, да твърдиш, че друг ти е виновен за загубата, е най-малкото детинско. Несравними и убедителни са 400-те хиляди гласа за ВМРО-ДПМНЕ срещу 290-те хиляди за СДСМ.

С такива резултати вече трябва да се говори не за рецесия, а за дълбока депресия. А анкетите за рейтинг от години показват, че Цървенковски потъва все по-дълбоко, дори по-дълбоко от рейтинга на своята партия. Това значи, че голяма част от хората, които гласуват за СДСМ, не вярват в него.

Стевчо Якимовски кандидат на Сръбската прогресивна партия в Македония за кмет на скопската община Карпош, който ще се бори на втори кръг с кандидата на СДСМ Андрей Петров ясно показа, че дори и в общината, която е смятана за бастион на СДСМ, не вярват на партията на Цървенковски.

Ясно е, че Якимовски не е спечелил гласовете, защото е имал добра кампания и програма, а защото каза, че когато ги води Цървенковски, социалдемократите не побеждават. Дори и Скопие е пример, че Цървенковски е този, който греши, а не народът, който упорито и упорито гласува за другите.

Не са нужни много приказки какво трябва да се направи. Социалдемократите имат примера на Любчо Георгиевски и Йово Манасиевски. И двамата лидери, от които единият на голямата ВМРО-ДПМНЕ, успяха да надраснат суетата си и да признаят, че под тяхно ръководство партията им не може да спечели изборна победа.

Колкото и скандална да беше смяната на Георгиевски преди 10 години, именно неговото оттегляне по-късно донесе седем поредни изборни победи на ВМРО-ДПМНЕ. Нима никой от СДСМ не си задава въпроса: Колко ще гласуват за опозицията, ако я ръководи друг, който не е натоварен с багажа на лошата приватизация, уличния жаргон, неизпълнените обещания, голямата суета?

Вътрешнопартиен въпрос е дали ще се смени водачът, вътрешнопартиен въпрос е дали лидерът ще бъде единственият, който ще взема решенията, или ще възлага задачи на други. Вътрешнопартиен въпрос е дали СДСМ ще се реформира или ще се консервира. Всичко е вътрешнопартийно до момента, когато слабостта на вътрешнопартийните капацитети не се отрази на демокрацията, на гражданите, които от десетилетия стават заложници на лични интереси.

Майският конгрес тропа на вратата. Време е социалдемократите да покажат капацитет, преди всичко демократичен и държавнически.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: