Кога точно Първанов загуби левицата

Ясен Бориславов

През последните месеци той демонстрира поведение, което някой ден може да се нарича „първаноично”

 

Първанов продължи да тича и след края на мандата. Въпреки че под краката му нямаше земя.

В неделя се очаква окончателната развръзка на най-пикантната политическа интрига от началото на годината. 48-ият конгрес на БСП трябва да сложи край на продължилия вече няколко месеца лидерски спор за председателското място в партията. Шансовете на Първанов да надделее изглеждат меко казано минимални. Предварителните сондажи показват убедително предимство на Станишев. Само някаква грижливо скрита засега нова сюжетна линия, която да се разиграе на конгреса, някакъв Deus ex machina може да обърне резултата. Но БСП е прекалено предвидима, за да се случи такова нещо.

Ясно е, че Първанов загуби. По-интересното е как и кога стана това. Защото загубата му не е резултат от последните седмици, а продължителен процес, и неговото начало не е в края на президентския му мандат, а няколко години назад. Поведението му от януари до май т.г. беше поредица от реплики, жестове и действия, очертаващи образа на политик, загубил преценка за реалната си стойност и политическа тежест, а покрай това и чувство за приличие. Този тип поведение някой ден може да се нарича “първаноично”.

Напускайки президентството, той даде няколко интервюта, в които хем каза, че щял да стои на последния ред, хем ясно постави проблема за лидерството в БСП, визирайки собствената си особа като най-естественото му решение. Което логично предизвика първо недоумение, а след това напрежение и ответни реакции в самата партия. След общо взето приемливия резултат на БСП на президентските и местните избори и особено след избирането на Станишев за председател на ПЕС заявката на Първанов изглеждаше нетактично прибързана. Или безнадеждно закъсняла, защото така всъщност той иска да бламира собствения си избор на наследник преди 10 години, когато стана президент. Неловко е някак си политически лидер в държава от ЕС да се държи като Тарас Булба (“Я тебя породил, я тебя и убью.”) Извън партийните редици амбицията му породи сеирджийско любопитство, което от четири месеца пълни вестникарските страници, без от това да расте доверието в БСП. “Първанов страда от президентски рефлекс, който малко му пречи в тази кампания”, коментира наскоро Михаил Миков. Истината е, че Миков се е изразил доста деликатно. Не е рефлекс, а комплекс, и не му пречи малко, а много.

“Аз и моят екип можем да победим ГЕРБ”, обяви Първанов в разгара на лидерския спор, без да е ясно на какво се опира тази увереност. Неговият чудодеен екип е съставен от близки нему администратори, упражнявали власт, скрити зад фирмата на президентството. Старата фирма вече е с нов мениджмънт и сега за стария мениджмънт се търси нова фирма. Новата фирма можеше да се казва АБВ, но това лукаво замислено политическо творение се оказа недоносче, на което май същият екип опитваше да даде живот. В БСП фалстартът на този ялов президентски проект беше посрещнат с глухо ръмжене, а провалът му – с облекчение, но той не е забравен. Сигурно е, че още тогава Първанов загуби шансове за това, което иска да получи днес. Актуалната му политическа позиция в резюме изглежда така: “Бойко е голям политически бабаит, но аз съм по-голям бабаит от него и мога да го надвия. Доверете ми се.” Или “Гоце срещу Боце”, както съвсем синтезирано във форумите се представя хипотетичната битка за властта. Ясно е защо повечето социалисти не искат да участват в това зрелище.

Преди седмица Първанов нарече БСП “културно-политическо гето”, явно без да си дава сметка, че точно лидерският бабаитлък е нещо присъщо на политическия репертоар в гетото. Впрочем, ако в неговото определение думата “културно” се замести с “бизнес”, то добре би паснало на ГЕРБ. Със сигурност за БСП и особено за партийната върхушка могат аргументирано да се кажат и по-неприятни неща, но точно от устата на Първанов те едва ли биха звучали уместно.

Според него (или неговия екип) в кампанията за очернянето му били похарчени над 1 млн. лева. Не е ясно как точно са направени изчисленията, но явно в екипа му ги разбират тези работи. Ако има предвид пародийното клипче, в което двамата със Станишев се стрелят с револвери, пуснато миналия месец в Youtube, парите изглеждат развращаващо много. Клипчето обаче е остроумно измислено и със сигурност свърши добра работа за Станишев. Кой знае, може и без пари да е направено.

Явно усещайки, че ще загуби, Първанов започна да се оплаква от растящото влияние на апарата в партията и каза, че БСП е направила машина за конгреси, както ГЕРБ – машина за избори. Сигурно е прав, но звучи като оправдание на човек, замесен в игра, на която не познава правилата. Реформаторската му идея председателят на партията да се избира пряко, а не на конгрес, е несъстоятелна и той сигурно го знае. Ако все пак това стане, председател може да се окаже не той или Станишев, а примерно Янаки Стоилов. Едва ли Първанов наистина го желае.

“Това, че като президент съм имал нормални отношения с главния секретар (на МВР) или с кмета на София, по-късно с премиера, въпреки някои условности, е едно на ръка. Но категорично не е възможна коалиция с ГЕРБ, защото се провалиха в управлението”, каза Първанов от тв екран миналата неделя. Само че подозренията за двуличие в отношението му към ГЕРБ имат по-сериозни причини от нормалното общуване с Бойко Борисов. През лятото на 2005-а Първанов сглоби тройната коалиция, без да плати нищо от цената. Платиха я НДСВ, БСП и почти символично ДПС. Страничен ефект от това управление беше появата на ГЕРБ. “Идейният ми сблъсък с Бойко Борисов предстои”, каза Първанов, напускайки президентството. В друго време заявката би звучала по-достоверно. Нека вметнем също, че от мажоритарния елемент в изборите, наложен от Първанов през 2009-а, в крайна сметка спечели ГЕРБ.

Първанов напусна президентството със самочувствието на успешен президент и формално погледнато може да се приеме, че това е така, защото изкара два мандата. В същото време двата му мандата и особено вторият бяха белязани от малки и по-големи провали и гафове, заради които той днес изглежда като твърде семпла политическа персона. Авторитетът му рязко спадна, след като се разбра, че е агент Гоце и едва ли щеше да има втори мандат, ако не се състезаваше с Неделчо Беронов и Волен Сидеров.

Просто вятърът духаше в платната му. (Впрочем днес малко хора си спомнят, че политическата му кариера започна в началото на 90-те от ОКЗНИ – лява умерено националистическа формация със силно милиционерско присъствие.) През април 2009 г. инициираната от него енергийна среща на върха в София беше пълен провал. Замислена като енергиен Давос, тя се оказа “енергиен Сирищник”, както беше кръстена от някакъв блогър. От големия енергиен шлем не остана почти нищо.

Сладникавите вестникарски дописки за вълчицата Зорница, която президентското семейство отглеждаше с много обич в резиденция Бояна, бяха плитка демагогия, която няма как да заличи лошия вкус около ловджийските му страсти. Президентството се оказа замесено и във флаш скандалите от миналата зима. Скандалът с министър Дянков през март 2010-а, когато екипът на Първанов публикува стенограма от частен разговор между двамата, беше фундаментална пошлост. В тази ситуация президентът изглеждаше като инфантилен, зъл, неуравновесен и не твърде интелигентен човек. Може да се споменат и други неща, които никак не го представяха в благоприятна светлина. Например фактът, че охраната му е охранявала не само него, но и “оперативно интересни лица”, ако си послужим с един полицейски евфемизъм. Ще пропуснем пикантериите, които жълти медии публикуваха за него.

Напускайки президентството, той изглеждаше самоуверен като човек, овладял в тънкости технологията на властта, който вече не стъпва по земята. Поведението му е като на герой от анимационен филм. Том и Джери обикновено продължават да тичат и след като под краката им няма нищо. Чак когато погледнат надолу и видят, че са се озовали в нищото и нарушават природните закони, започват да падат. Но зад прекомерната самоувереност често се крият страхове. Остава да се разбере от какво.

В. „Сега”

Прочети цялата новина

Свързани новини: