Обществените заблуди като стока в България

Скандалът „Янова срещу социолозите”, в който Мира Янова обяви изследване на американци и французи, като посочи 30% подкрепа за ГЕРБ, драстично показва две основни неща: фалшивият механизъм, по който социолозите обработват общественото мнение и крайната граница, която вече е премината в обслужването на партийните централи. Тук става дума за фрапиращо мошеничество, което тотално проваля авторитета на професията социолог в България.

Но още по-скандална е ситуацията, когато службите в една държава остават недосегаеми за каквито и да било проверки, когато витае подозрението, че службите се ползват за лични или партийни, за частни нужди, то тогава държавата е в клопката все още на източния авторитаризъм.

Полицейското виждане за света поначало е халюциногенен фактор. Омаяните управници смятат, че могат да контролират всичко и всички като подслушват телефони, мейли, съобщения или откриват разработки срещу неудобни журналисти.

В типичните авторитарни източни култури се предпочитат устните заповеди, които съдържат по-малко следи и заобикалят законите. Това, което се забравя обикновено, е, че властта е преходен феномен, винаги идва онова утро, в което не си господар на нищо, и тогава се натъкваш на огледалните парадокси на живота - по-трудно е да слизаш, отколкото да се изкачваш.

Но да се върнем на изборите. Политиците са зависими от общественото мнение, или казано по друг начин, те самите са продукт на обществените заблуди, затова плащат луди пари на социолозите, за да подковават вниманието на обществото към желания резултат.

Общественото мнение е нещо като заразна вълна, хората могат да се повлияват едни от други, и дори, според специалистите по социална психология - заблудата пристрастява. В настоящата предизборна кампания наблюдаваме редица грешки в комуникационните стратегии на основните политически играчи.

Тъмносините, например, се държат така, сякаш само те са орисани да поучават неуките маси на стил и демокрация, а всички други са превъртели „маоисти”. За съжаление, тъмносините отдавна не произвеждат дебат в обществото, а са заложили на дълбоката грешка да произвеждат предимно омраза във форумните пространства. Високомерието, разбира се, съпровожда падението, затова са осъдени на системна загуба.

Червените, отново не успяват да осъществят интелигентна словесна конструкция, която да притегли свободния електорат. Кампанията им е препълнена с ретроградни послания, клишета и липса на истинска страст.

ГЕРБ продължават със цветановизмите, стоичковизмите, полуинтелектуалните находки, тежките подозрения за злоупотреба със службите. Партията на Бойко се превърна в терен за хватката на два-три олигархични кръга, които водят битка кой да поеме управлението на държавата оттук насетне.

Жълто-сините на Кунева имат неясна идентичност, отчаяно банална програма, очевидно, че липсва смелост „България на гражданите” да бъде партия на съществената промяна.

При „Атака” поведенческата истерия на Волен Сидеров заплашва отново да самоунищожи собствения си електорат, поувеличил се малко покрай протестите, този човек наистина има ужасната дарба да прехвърля мярката и да обезобразява важните теми на държавата като ги превръща в истерична, политически извънредна, клоунада.

Не чуваме говорене от тези партии по въпросите, свързани с намаляване на ДДС-то върху лекарствата, тъй като има интереси в източването на ДДС, не чуваме говорене за прекалено високата партийна субсидия, която е около 17 хиляди лева на депутат на месец, не чуваме говорене за някои драматични приватизационни сделки от периода на прехода, не се дебатира върху здравеопазването.

Не става дума и за непрозрачната собственост върху медиите в една демокрация, в която официалните осведомителни средства полуосведомяват или осведомяват избирателно. Няма отговор за липсата на български плодове и зеленчуци, не се обсъжда какво ще се прави с обезлюдените села и земи, с битовата престъпност, която е превърнала страната ни в зловеща антиутопия.

И тъй като тези избори няма да са просто избори, а ще бъдат драматични избори, нека завърша с думите на Збигнев Бжежински, знаменит политолог, социолог, доктор на философските науки от Харвард, съветник ...

Свързани новини: