Бизнесът напусна НСТС в протест срещу закона "Яне Янев", но подкрепи мерките за бедните

В знак на протест срещу конюнкрурните поправки "Яне Янев" в закона за публичност на имуществото, работодателските организации се оттеглиха от участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), но преди това декларираха подкрепа за правителствения пакет от социални мерки в помощ на най-бедните. Така 41 млн. лева ще бъдат разпределени за еднократни помощи и субсидирана заетост. Още в понеделник бизнес организациите предупредиха, че ще предприемат този ход, тъй като не са съгласни с промените в закона за публичност на имуществото, предложени от лидера на РЗС Яне Янев и приети от парламента на юруш точно преди разпускането му. Поправките предвиждат синдикатите и работодателските организациции, чуастващи в тристранния съвет, да декрарират доходите и имуществото си по същия начин като заемащите публични държавни длъжност. Списъкът бе допълнен и с шефове на ЕРП-та и на други енергийни дружества, както и неправителствени организации, които обаче в последния момент отпаднаха. Яне Янев рекламира закона като инструмент за борба с "мафията" и заедно с медиите, контролирани от Корпоративна търговска банка (КТБ) и бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, води масирана кампания срещу президента Росен Пелвнелиев, от когото зависи дали да наложи вето. Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов съобщи, че работодателите ще се обърнат към президента Плевнелиев, главния прокурор Сотир Цацаров и омбудсмана Константин Пенчев с искане да бъде сезиран Конституционният съд. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев коментира, че четирите работодателски организации – неговата, БТПП, Българската стопанска камара и КРИБ създават 90 на сто от БВП на страната. ”Работодателските организации пълнят кацата с мед, други бъркат в нея, защото организациите създават бюджета”, заяви Велев във вторник. Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков съобщи, че работодателите вероятно ще сезират и Международната организация на труда и по-специално комитета, който наблюдава правото за свободно сдружаване. В обща позиция, която представиха в началото на заседанието, работодателите посочват, че “от социален партньор и естествен коректив на държавните институции, те се превръщат в обект на рекет и спекулации“. “Промените в Закона представляват груб опит за недопустим политически натиск върху демократичните структури на гражданското общество“, смятат те. Синдикатите също се обявиха срещу законовите промени, но ще продължат участието си в социалния диалог. “КНСБ напълно споделя и подкрепя аргументите на работодателите срещу закона "Яне Янев“. Това е един неконституционен, поръчков акт, който цели да сплаши социалните партньори и да ги постави в подчинено положение“, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров. “Лично аз ще изпълня закона и ще искам извинение от авторите на този закон за внушенията, които направиха чрез него. Призовавам хората на обществени позиции чрез масирани дела да опазят своето име и достойнство. Лидерите на обществените организации са систематично сатанизирани и на това трябва да се противодейства“, каза лидерът на КТ “Подкрепа“ Константин Тренчев. Вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова, която председателтсва тристранката, каза, че “действието на работодателите е част от демократичния процес“. “Служебното правителство е в заварено положение и не бихме могли да вземем отношение по казуса, който предизвика тази реакция на работодателите“, коментира тя. Авторът на приетите набързо спорни поправки Яне Янев обвини работодателите, че “имат тежки проблеми с тяхното имущество и доказване на произхода на това имущество и затова така остро възразяват“. “НСТС решава изключително важни теми, определят основните параметри на жизненото равнище по отношение на доходите. Не може за тези хора, които решават съдбата на доходите за целия народ, ние да не знаем нищо“, коментира той във вторник. Според него, ако доходите на работодателите влязат в Сметната палата, ще стане ясно, че “имат достъп до нерегламентирани преговори с правителството, за които обществото нищо не знае“. Янев заяви, че дори да има подадена жалба до Конституционния съд, до 9 април всички посочени в закона трябва да подадат встъпителни декларации за доходите и имуществото си. Ако не го направят, ще има организирано бламиране на действащ закон, което не се е случвало досега. Янев отправи предупреждение дори към президента. По думите му, ако държавният глава сезира Конституционния съд, "ще докаже, че служи на икономически групировки, а не на обществото". Същите обвинения към Плевнелиев отправи наскоро мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в интревю пред австрийски вестник.   50-те лева за майките само при доход на човек в семейството до 350 лева   По време на заседанието финансовият министър Калин Христов обяви, че еднократната помощ от 50 лева за майките, които отглеждат дете между първата му и втората му година, ще бъде отпускана на база подоходен критерий. Помощта ще се дава само ако доходът на член от семейството е под 350 лева. “Не може семейство с доказан доход от 3000 - 4000 лева да получава помощ за отглеждането на дете”, коментира вицепремиерът и министър на социалната политика Деяна Константинова. Тя съобщи, че работните групи, които гледат антикризисните мерки, ще продължат да работят въпреки отказа на работадателите да участват в съвета, за да се предприемат и допълнителни мерки спрямо бедните. Финансовият министър обаче изрази песимизъм по отношение на бъдещ втори транш за най-уязвимите, тъй като първо трябва да се видят бюджетните приходи, които според последния отчет се забавят. “Развитието на Европа и на България не показва никакви сигнали за това страната ни да отчита успех”, каза той.   По 50 лева освен майките ще получат и 20 000 семейства на деца с увреждания, а по 65 лева ще получат около 36 100 души, които с до 10 лева надхвърлят дохода за отпускане на енергийни помощи и през този отоплителен сезон не са били подпомогнати.    За подпомагане ще бъдат отделени 10.5 млн. лева, а за мерки за заетост 30.6 млн. лева.   В мерки за заетост трябва да бъдат включени 15 930 безработни от уязвимите групи на пазара на труда - безработни младежи до 29 години, безработни с трайни увреждания, безработни родители на деца до петгодишна възраст, продължително безработни и др.   За Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” за субсидирана заетост на продължително безработни лица са осигурени допълнително 12.4 млн. лв. Тези средства ще осигурят заетост на допълнително 7500 безработни за 6 месеца при 6-часов работен ден.   По Националната програма "Нова възможност за заетост” с допълнителен ресурс от 4.3 млн. лв. ще бъде осигурена заетост за 2000 освободени в резултат от закриване на работни места.   По Националната програма “Асистенти на хора с увреждания” с допълнителния финансов ресурс ще бъдат назначени още 650 лични асистенти, за което ще бъдат дадени 1.2 млн. лв.   Ще бъде осигурена заетост на 200 безработни с трайни увреждания в частния сектор, за което са осигурени допълнително средства в размер на 563 788 лева. Ще бъдат предоставени допълнително средства за субсидирана заетостта на 110 самотни родители с деца до 3-годишна възраст и на 120 безработни майки с деца от 3 до 5 години.

Прочети цялата новина

Свързани новини: