Сивата икономика в България е 32,6%, сред първите сме в ЕС

Проучване на австрийския учен проф. Фридрих Шнайдер показва, че сивата икономика в България е 32,6% от БВП, с което страната се нарежда на едно от първите места в Европа. Това съобщи Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията на кръгла маса за ефективни начини за намаляване на нейните въздействия. Австрийският експерт е изследвал феномена на сивата икономика в продължение на 30 години в 145 страни, в качеството си на съветник на Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия. Стефанов направи уточнение, че въпреки това не е ясна методологията, по която е изчислен делът на сенчестата икономика. Според Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, сивият сектор трайно се оформя с относителни дялове между 17% и 45%, но няма ясно понятие какво точно представлява. Работодателите от България считат, че сивият сектор е 42 %, докато населението го оценява на близо 60%.
Тревожното е, че при картографирането на сивите практики се очертава една много тъмна България, коментира Беата Папазова от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) при представянето на проект в областта на трудовоправните и осигурителните отношения. Сигнали за сенчести практики при подписването на трудови договори между работници и работодатели ще събират от БТПП. Това ще стане в рамките на проект „Виртуална академия”. След като сигналите бъдат събрани и обобщени, те ще бъдат препратени до съответните контролни органи. Председателят на палатата обясни, че по този начин процедурите ще бъдат задвижени по-бързо и така ще се предприемат мерки за отстраняването на най-честите нарушения. Той посъветва управляващите да прилагат разходоориентиран подход при определяне на различните видове такси, защото бизнесът хвърля огромни средства, а не е обслужван добре. Симеонов подкрепи мерките на НАП за осветляване на скрити обороти, но според оплаквания на предприемачи данъчните подлагат изрядни фирми на ненужни проверки и ревизии, вместо да се концентрират над истинските измамници. Симеонов посочи, че задържайки се в едни и същи „светли“ фирми, данъчните ангажират 30-40% от служителите им, за да правят исканите справки.
Ниски данъци, прозрачна администрация, съчетана с въвеждането на електронно правителство и предвидима бизнес среда, са необходимите предпоставки за справяне със сенчестия сектор, подчерта зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов. Боряна Пенчева, зам.-министър на финансите, посочи мерките на НАП за свързване на касовите апарати към данъчната администрация и борбата на приходните администрации за ограничаване на контрабандата с акцизни стоки – цигари, горива и алкохол. Тя съобщи, че след свързването на касовите апарати на бензиностанциите на светло са се появили 40 обекта, а 400 са били затворени. Руслан Стефанов от ЦИД обаче заяви, че трябва внимателно да се прилагат санкциите, защото тези обекти все пак са осигурявали работни места и не е ясно каква е съдбата на освободените работници.
Ниските данъци не са достатъчни за привличане на американски инвеститори в България, заяви изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Валентин Георгиев. Той посочи, че щатските компании се интересуват от качеството на административното обслужване, от стабилност и прозрачност на бизнес средата. По думите му, губят се все повече български таланти и квалифицираната работна ръка у нас намалява заради ниското заплащане, което пък е следствие от сивия сектор. Според икономиста от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов насърчаването на разплащанията с банкови карти е сред най-ефективните мерки за справяне със сивата икономика. Той подчерта, че въвеждането на електронното разплащане в сектора на услугите е довело до 20%-30% изсветляване на оборотите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: