Франция променя стратегията си в Африка

в. Независимая газета

Влошаването на ситуацията в Централноафриканската република (ЦАР) накара Франция да изпрати там преди седмица 300 войници, с което контингентът й в столицата Банги нарасна до 550 души. Париж целеше да защити френската общност и другите чужденци в ЦАР. От новия държавен преврат, каквито е имало доста в крайно бедната африканска страна, пролича, че Франция не брани режима на президента Франсоа Бозизе. Военните й нямат такава задача.

Това е много важен сигнал. От години вече във Франция се дискутира възможността да бъде преразгледана традиционната политика на Париж спрямо Черния континент. Началото й датира от 1960 г., когато голяма част от френските колонии в Африка стават независими - предвижда се да бъдат защитавани различни режими, включително авторитарни. Но страната вече е решила да загърби тази стратегия, наричана неофициално “Франсафрика”.

Войната в Мали също потвърждава този извод, при все че е особен случай. Франция се включи в този конфликт без желание, по принуда. Целта на операцията бе да спре настъплението на ислямистите, решили да изпреварят събитията. Осъзнавайки, че процедурите в ООН за изпращане на международна мисия ще траят с месеци, те схванаха, че трябва да действат бързо.

През януари екстремистките групировки внезапно атакуваха южните райони на страната - и в крайна сметка си навредиха. В пореден опит да се отърси от имиджа на неоколонизатор Франция не подготвяше военна намеса и правеше всичко възможно, за да избегне подобно развитие. Но щом се появи реална заплаха за столицата Бамако, Париж за броени часове изпрати в Мали специални части и други войски, за да спрат колоните на ислямистите и да ги изтласкат от Мали.

Да осуетят с това формирането на “сива зона” - терористичен анклав в Сахел, и да възстановят Мали като единна, нормално функционираща държава. Франция естествено няма да решава едностранно тази последна задача - ще са необходими усилията на цялата световна общност в рамките на съответните международни институции.

За да осигури успех на операцията в Мали, през декември рлезидентът Франсоа Оланд отпътува за Алжир и издейства от властите в страната да отворят въздушното й пространство за френската авиация. Впоследствие събитията в южен район, където бяха пленени заложници, показаха, че ситуацията в Мали безспорно заплашва алжирската сигурност. Днес Алжир изобщо не дава признаци да е недоволен от присъствието на френски военни край неговите граници.

Ситуацията в Мали няма нищо общо с положението от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, когато Франция играеше активна постколониална роля в Черна Африка и сключваше военни споразумения дори по времето на Шарл де Гол - като де факто “поръчваше музиката”: ту довеждаше на власт някакви режими, ту ги сваляше, ту ги спасяваше. Това ставаше в контекста на студената война, когато Съветският съюз също предприемаше активни стъпки в Африка.

Първи исторически поврат на този фон бе 1990 г., когато в град Ла Бол се състоя поредната среща на върха Франция-Африка. Тогава Франция в лицето на президента Франсоа Митеран за пръв път обвърза по-нататъшната помощ за африканските страни с демократизацията им. Подход, който не подейства отведнъж и не върху всички държави, но френското ръководство поне изрази ясно желание да отхвърли порочната практика от миналото, когато Париж подкрепяше диктаторски режими и корумпирани лидери.

През последните години Франция продължи с нови стъпки в същата посока. Тя се стреми да действа в Африка само като участник в мисии на ЕС, и то без да поема главната ...

Свързани новини: