САЩ вдигат залозите в пазарлъка с Русия

РИА Новости

САЩ правят нови и нови ходове в сложното пазарене с Русия. Санкциите срещу руски компании и намеците, че НАТО може да се откаже от транзитната си база в Уляновск, целят да демонстрират пред Москва, че федерацията зависи от Щатите малко повече, отколкото САЩ от нея.

Заместник-генералният секретар на НАТО и бивш посланик в Москва Александър Вършбоу даде доста показателно интервю за в. “Комерсант”. Покрай всичко останало, твърде интересно от гледна точка на голямата позиционна шахматна игра - световната политика, той направи и едно шумно изявление.

Научаваме, че товаро-разтоварната база в Уляновск, представяна по-рано като ключов логистичен елемент за натовските сили, изтегляни от Афганистан, днес е изгубила това значение. Според Вършбоу отново се обсъжда маршрутът през Пакистан, внезапно престанал да бъде опасен. Основно съображение (естествено!) е търговската ефективност на начинанието.

Доколко е станал “безопасен” пакистанският маршрут? По-добре да оставим този въпрос настрана - в Пакистан няма никакви принципни промени, било към по-добро, било към по-лошо.Има нещо друго: един силен момент от руската позиция за Централна Азия (войските са ваши, нали? И логистиката е ваша? Значи вие искате нещо? Тогава да преговаряме) демонстративно, по време на запис, е девалвиран от високопоставен служител на НАТО.

Сиреч НАТО (в случая чети САЩ) се опитва да увери Русия, че транзитът през Уляновск не е нещо чак толкова ценно. Само по себе си това заслужава известно учудване, но ако се вгледаме внимателно в контекста, в който се развиват напоследък отношенията между Русия и САЩ, ще видим, че всъщност се вдигат залозите на игралната маса и се разгръща позиционна битка за взаимни отстъпки.

На 8 март например американското Бюро за индустрия и сигурност (подобно на руската Федерална служба за технически и износен контрол) включи руската компания “Т-Платформи” в списъка на “действащите против интересите на националната сигурност и външната политика на САЩ”.

“Т-Платформи” разработва изчислителни клъстери (по-просто казано, прави суперкомпютри). След американското решение фирмата далеч по-трудно си доставя от чужбина компонентната база, необходима за дейността.

Както изглежда, от чисто формална гледна точка компанията бе ударена с рикошет от делото на американската фирма ARC Electronics. Ще припомним, че нейният шеф Александър Фишченко бе арестуван миналата есен и обвинен, че незаконно е изнасял в Русия електронни компоненти - обект на експортни ограничения.

Изчислителните клъстери са крайно деликатна сфера, главно заради големите обеми високопроизводителни изчисления, необходими за военните програми. И най-вече за военния атом: след наложения мораториум върху военните ядрени опити ядрено-оръжейният комплекс рязко вдигна летвата при моделиране на различни “сложни физически процеси”.

Също тъй деликатни са и въпросите около самата електронна компонентна база. Тук обаче важи приказката: сърбайте, каквото сте си надробили. Трайното изоставане на Русия в микроелектронните технологии, започнало още в началото на 70-те и твърде задълбочено след разпадането на Съветския съюз, не позволява да се решават изцяло задачи с “двойно предназначение” въз основа само на наши родни разработки.

Производството на модерни електронни компоненти в руски предприятия не винаги е възможно. И при всяко положение не излиза евтино - но щом става дума за военни програми, това е второстепенен въпрос. Налага се обаче изводът, че днешните стратегически задачи пред страната не може да бъдат решени поради липса на материална, а тук-таме вече и научно-инженерна база.

Същевременно суперкомпютри се използват все по-широко за проектиране на технически системи, а и цял ред чисто граждански технологии вече изискват високи обеми изчисления при моделиране. Тоест вече не става дума ...

Свързани новини: