В Япония възрастните стават все по-нетърпими към детския шум

Франс прес

От прозореца си японецът на средна възраст М.Х. наблюдава децата, които играят на топка в неделния следобед в съседен парк. И вдигат голяма врява.

“Хей, вие там, престанете да играете футбол под прозореца ми!”, вика ядосано той.

В Япония, където населението много бързо застарява, все повече хора трудно понасят децата.

Защото на архипелага младите вече са малцинство.

“Хората изведнъж изгубиха навика да чуват млади гласове”, обобщава Масако Мадеа, университетски специалист по демографията.

Според нея японското общество, което е общество на на сивите и белите коси, върви към почти пълна нетолератност към младите. “Раздразнението от младите се засилва. Всеки ден има примери за това”, посочва Мадеа.

Подобно на летищата, атакувани от жителите на околните населени места, изнервени от бръмченето на самолетите, сега и детските ясли и градини в крайна сметка са принудени да строят прегради срещу шума, за да заглушат виковете на малчуганите и да ограничат оплакванията. Същото важи и за спортните клубове, които ограничават спортните прояви навън, за да не провокират гнева на съседите.

“Преди хората чуваха разправии през отворените прозорци, сега хората носят слушалки и не искат никакви звуци да ги смущават, докато слушат музика”, разказва Масако Мадеа.

“Това е порочен кръг - по-малко деца е равно на по-малко шум. В противен случай имаме повече оплаквания от детския шум и в крайна сметка сред младите е все по-разпространено чувството, че е по-добре да нямат деца”, обобщава експертката.

Масако си спомня за натиска на съседите, когато тя е работила по проекти за бъдещи детски ясли в голямото токийско предградие Йокохама.

“Веднъж дори ни препоръчаха да не извеждаме децата на разходка, защото вдигали много шум”, разказва тя.

Нобуто Хосака е кмет на Сетагая, един от токийските квартали. Той си създаде добра репутация и има множество последователи в Туитър заради коментарите си в защита на младите. Хосака също се притеснява за Япония, която все повече и повече не толерира детския шум.

“В гимназиите, които познавах, децата пееха, докато спортуваха. Съседите се оплакаха и сега децата спортуват в мълчание”, посочва той.

Подобни примери са много. В една детска градина игрите на открито са ограничени до 45 минути, независимо от времето навън. В един квартал пък традиционен годишен празник вече трябва да се провежда на закрито.

“А кой е най-големият ужас за най-раздразнителните ли? Ами басейните на открито в разгара на лятото”, уточнява общинска служителка от района Мегуро в Токио.

“Разбира се, човек трябва да се интересува от мнението на съседите си, но децата няма как да бъдат накарани да играят тихо”, казва Нобуто Хосака.

Според него вместо да недоволстват, онези, които се оплакват, трябва да си дадат сметка, че шумът, който ги дразни, е шумът на тяхното собствено бъдеще.

“Те непрекъснато се безпокоят кой ще внася пенсионните и социалните вноски, от които ще бъдат изплащани техните пенсии и социални помощи. Но същите тези хора не понасят децата, които утре ще плащат сметките”, обобщава той.

Една четвърт от японското население е над 65 години и страната затъва в проблема с все по-ниския естествен прираст. Япония се обезлюдява бавно, но сигурно. На всяка японка се падат средно по 1,39 деца, а са нужни 2,1 деца, за да се гарантира обновлението на поколенията.

Децата между 1 и 14 годинки са едва 13,2 процента от населението - най-малкият ръст на планетата. Той е дори по-нисък и от средния процент в света, който според ООН е 26,8 процента.

Давайки си сметка, че раждаемостта намалява главоломно, Япония създаде през 2005 г. ...

Свързани новини: