Четири феномена на гласуването по македонски

С какво гражданите и политическата история ще запомнят местните македонски избори в неделя? Тези избори се обсъждаха най-дълго - за тях започна да се говори още след парламентарните избори през 2011 г.

Опозицията обяви своите кандидати още през лятото на 2012 г., властите започнаха да дават отчет за своите дела още през януари тази година. Предизборният период изглеждаше най-дългият досега може би и заради политическата криза след блокадата на бюджета и събитията в парламента на 24 декември. Ако предизборният период премина бавно, изборният ден премина бързо, в мирна и почти съвършена демократична атмосфера. Все пак след изборите могат да се определят четири феномена, по които те се различават от всички досегашни изборни цикли.

1. Седма победа на ВМРО-ДПМНЕ

Управляващата ВМРО-ДПМНЕ влезе в рекордна серия от победи на седем поредни изборни цикъла. Тя побеждава с убедителна преднина от местните избори през 2005 г. насам, а централната власт пое през 2006 г. Тогава спечели малко повече от 304 хиляди гласа, а миналата неделя на първия кръг на местните избори - бел. ред. за нея бяха дадени 403 хиляди гласа (макар че през 2011 г. имаше 440 хиляди, а през 2008 г. 480 хиляди гласа, но това бяха парламентарни избори).

Партията на Бранко Цървенковски влиза в серия на рекордни поражения. Макар че на изборите през 2011 г. изглеждаше, че бавно, но сигурно се приближава до властта, от която я дели разлика само от 70 хиляди гласа, резултатите от неделя показват обратната тенденция. На тези избори СДСМ слезе до 290 хиляди гласа, което не може да се смята за добър резултат.

2. Интересът може да сплоти съперниците

Въпреки че Кичево за пръв път се сдоби с кмет албанец като резултат от новото териториално деление от 2005 г., което измени демографския характер на общината, все пак съвместното представяне на двата най-големи политически съперника ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ показа, че те могат да си сътрудничат. Обнадеждаващ е дори и вторият кръг от изборите в Струга, където от дълго време в играта участва кмет македонец. Самият Груевски в своята реч след победата потвърди, че става дума за феномен на изборите.

“Това е положителен прецедент, който може да ни бъде поука за бъдещи подобни ситуации. Независимо какъв ще бъде изходът от преброяването, искам да заявя, че и Кичево, и Струга, и всички общини в Западна Македония са и ще останат Република Македония, неделима част от нас, независимо от разните етнонационалистически блянове и илюзии. И ние няма да се откажем от тях, а напротив, с голяма енергия и голямо внимание ще се насочим към гарантиране на сигурна перспектива за нашите граждани в тези общини”, каза Груевски.

3. Падат бастионите

Тези избори показаха, че нито една от партиите вече не може да се надява на традиционния електорат и общини. Макар че скопският Център често е бил на ръба дали да бъде социалдемократически или на ВМРО-ДПМНЕ, победите в тази община още от 2000 г. обикновено са на ВМРО-ДПМНЕ. На тези избори ръководството бе поето от СДСМ. Затова пък Куманово, един от най-големите бастиони на социалдемократите, бе спечелено от партията на Груевски. ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ си размениха и други общини. Подобна е ситуацията и в албанския блок. Струга вече не е на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), а на Демократичната партия на албанците (ДПА). Затова пък Тетово, което традиционно е на Мендух Тачи (ДПА), ще бъде ...

Свързани новини: