Ще има ли за 24-ти май нова „Тройна коалиция” ?

В България отново замириса на власт. Бурните социално-поколенчески протести oт последните месеци и задълбочаващите се кризи, духовни,  политически,  икономически, медийни, академични и какви ли още не, не попречиха ни най-малко на наплива към парламента на 38 отделни партии и 7 предизборни коалиции. В известен смисъл, струпването пред вратите на ЦИК поразително приличаше на стълпотворение преди отварянето на търговски център, в който ще има разпродажби на стоки „менте” на супер ниски цени…

След задъханото и „изпепеляващо противника” „деветосептемврийско” сборище в зала „Арена Армеец” на 7 април, ГЕРБ се кани да спечели отново изборите. Сигурно не с много, но все по-отдалечаващият се от реалността Бойко Борисов ще доминира все по-посредствения ни политически живот и през следващия парламентарен цикъл. Надявам се поне, че ще бъде принуден да управлява в коалиция, и то може би „тройна”. Това ще бъде във всеки случай „по-малката злина” в сравнение с едно ново еднопартийно правителство на ГЕРБ или нови избори още през есента.

Въпросът на въпросите обаче е, дали такава коалиция ще бъде възможна. Едни от най-големите проблеми на българския политически живот след 1989 г. са свързани с отсъствието на елементарна коалиционна култура. Oт самото начало на прехода до ден днешен „основните политически играчи” изпитват алергична непоносимост към управленските коалиционни мнозинства. Това доведе до ненужна и агресивна поляризация, до нестабилни правителства и в крайна сметка до намаляване на коефициента на полезна законодателна дейност на повечето от парламентите на прехода, но най-вече на последния. Същият проблем, дори в много по-уродливи форми се наблюдава и в общинските съвети, където коалициите отдавна вече не са на политически принцип, а са плаващи и конюнктурни, и се формират основно по икономически интереси.

Всички си спомняме, когато през 2009 г. ГЕРБ спечели изборите със 116 мандата от всичко 240, а Бойко Борисов заяви нагло и назидателно:

„коалиция е мръсна дума”

и „ако не ми одобрите еднопартийното правителство, отиваме на нови избори и тогава ще имам 160 депутати.” Подобен бе и до болка известният случай с правителството на малцинството на Филип Димитров от 199 1г., който със 110 мандата в 36-то НС смяташе, че подкрепата на ДПС му е грантирана пожизнено, и просъществува само 10 месеца. Подобно политическо поведение демонстрира за съжаление и „еманципираната европейка” Меглена Кунева, която от сутрин до вечер ни убеждава да гласуваме за нейната нова формация, точно защото няма да се коалира с никого… Странно нещо са партийните лидери, особено при българските политически нрави. Те са водени от толкова разнопосочни лични, групови и тяснопартийни интереси, че рядко им остава място и за националните, защото  смисълът от коалициите е именно взаимният контрол и надпартийната власт.

Предполагам, че нито Бойко Борисов, нито Меглена Кунева, а най-малко пък Сергей Станишев са забравили разкрепостеното и конструктивно отношение на Симеон Сакскобургготски към коалициите и широките парламентарни мнозинства, както и стремежа му да поставя държавните интерси на първо място, винаги пред партийните… За разлика от него например,  самозабравилите се в своята мегаломания лидери на СДС не успяха да преодолеят провинциалните си комплекси през ключовата за България 2001 г.

Oтказът на СДС тогава, да участва в коалиция с НДСВ, потресе не само цяла България, но и европейските ни приятели. Ако ръководството на СДС не бе ангажирано само със собствения си пъп и мислеше за България, а не как да прецака Царя с евтините си булевардни интриги, всичко по-нататък щеше да протече по друг начин. Първо Първанов нямаше да спечели президентските избори, второ – имаше всички шансове БСП да загуби и ...

Свързани новини: