Престъплението не е престъпление, когато е съгласувано

Разпореждането на специални разузнавателни средства (СРС) от прокурор, който по закон няма такива правомощия, не е престъпление. Писането на проект за съдебно разрешение на подслушване от прокурор, който по закон няма такива правомощия, също не е престъпление. Не е престъпление и искането на спешни СРС-та от вътрешния министър по телефона, въпреки, че законът категорично задължава прокурора да прави това писмено и мотивирано.   Такива са вижданията за законност на главния прокурор Сотир Цацаров. Ако някой се съмнява, може да погледне обявените в петък заключения от експресната проверка на действията на зам.-градския прокурор София Роман Василев по корупционното дело срещу ексвоенния министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов.   "Всички действия, извършени от прокурор Василев в хода на разследването по досъдебното производство са били координирани с екипа, на който това разследване е било възложено и са били изцяло съгласувани с ръководството на прокуратурата – със заместник на главния прокурор", посочиха от държавното обвинение с уточнението, че "същият извод категорично може да се направи и по отношение на изготвянето, подписването и отправянето от Роман Василев, като наблюдаващ прокурор, на исканията за използване на специални разузнавателни средства спрямо Попов, Сантиров и Цонев".   Това на практика означава, че когато дадено закононарушение е извършено със съгласието на ръководството на прокуратата, за него не следва да се носи наказателна отговорност и неговият извършител не трябва да бъде "пипан".   Всичко щеше да изглежда различно, ако проверката бе установила, че Роман Василев не е извършил всички нарушения на закона за СРС, които главният прокурор изброи в прав текст в четвъртък. Това обаче би било, меко казано, трудно, тъй като по време на делото срещу Цонев, Сантиров и Попов на първа инстанция, всички тези обстоятелства бяха установени не от друг, а от Софийския градски съд (СГС). При това чрез събиране на документи и назначаване на експертизи.   Установено бе също, че в един от случаите, при които Василев е искал от съда разрешаване на използването на СРС-та, се е мотивирал с неверни данни – че в службите е постъпила информация, според която Тенчо Попов възнамерява да посредничи за предаването на подкуп в Пловдив. По тази причина зам.-градският прокурор бе изпратил искането си именно до настоящия си шеф и тогавашен окръжен съдия на Пловдив Сотир Цацаров.   Впоследствие обаче от ДАНС и МВР отговориха на официално запитване на СГС, че никога не са разполагали с информация, че Попов възнамерява да посещава Пловдив с подобна цел. Въпросните писма все още се намират в кориците по делото, което приключи с оправдателни присъди в края на октомври м.г.   И по този въпрос обаче, разпоредената от Цацаров проверка срещу Василев установи друго: "Данните по чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСРС (фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя тежко престъпление – даване на подкуп), посочени от прокурор Василев в искане от 18.03.2010 г., касаещо Тенчо Попов, включително и информацията относно предполагаемото място на предаване на парите (гр. Пловдив), са били предоставени на наблюдаващия прокурор от оперативни работници на ДАНС. Изготвянето на такова искане до съответния съд също е било предмет на съгласуване с екипа и със заместник на главния прокурор".   Констатация, която несъмнено устройва напълно прокурор Василев, защото искането му за СРС-та изведнъж се оказа напълно законно, а той окончателно се избави от опасността да бъде разследван за съставяне на документ с невярно съдържание.   Заключенията от проверката вероятно устройват чудесно и Сотир Цацаров. След като призна, че преди две години е бил "подведен" от нарушаващия закона Василев, оправдаването на последния дава индулгенции на самия Цацаров, че тогава е действал правилно. И че в сегашната му битност на главен прокурор трудно би могъл да бъде манипулиран да извърши нещо, което "заобикаля закона".   "Късата клечка" остана в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). И по-точно у неин висш служител, подписал официалния отговор до Софийския градски съд, с който ДАНС декларира, че там никога не е постъпвала информация, че Тенчо Попов ще предава рушвет в Пловдив. Така съмненията за съставяне на документ с невярно съдържание се прехвърлиха от зам.-градския прокурор върху агенцията.   Очевидно е, че няма как едновременно да е вярно, че ДАНС никога не е разполагала с такива данни и, че Роман Василев е разбрал за тях от ДАНС. Също толкова очевидно е, че в единия от двата случая службата е излъгала.   Ако допуснем, че ДАНС са излъгали в първия случай - при изпращането на официален отговор до СГС, то несъмнено подписалият това писмо служител трябва да бъде разследван за съставянето на фалшив официален документ. В противен случай би останало основателното съмнение, че съдът не може да има никакво доверие на службите, когато изисква някакво тяхно становище във връзка с дела.   Ако обаче от ДАНС са излъгали във втория случай - при даването на обяснения при спешната проверка, оневинила Василев, наказателна отговорност няма как да последва. Причината е същата, заради която предупреждаването на журналист, че подлежи на разследване, ако не разкрие източниците си в рамките на прокурорска проверка, може да се схваща само като заплаха.   Важно е да се припомни, че проверката няма качеството на досъдебно производство и събраните при нея доказателства не са годни за съд.   Точно по тази причина всички "поканени" да дават обяснения (не показания – бел.ред.) нямат и задължението да говорят истината. Целта на проверката е единствено да установи дали има първоначални данни за образуване на разследване, при чието осъществяване прокуратурата вече да започне да събира годни за съда доказателства – устни показания, писмени доказателства, експертизи.   Какво показа развитието на казуса с Роман Василев през последната седмица?   Първо, вместо зам.-градският прокурор най-малкото да бъде отстранен от проверката за незаконно подслушване в МВР и да бъде разследван, бе образувана напълно ненужна проверка за разгласяване на държавна тайна заради публикуването на два документа, разсекретени от СГС още през ноември 2010 г.   Второ, главният прокурор Сотир Цацаров потвърди всички данни за закононарушения на Василев, станали известни по време на делото срещу Цонев, Сантиров и Попов. Призна, че е бил подведен, но въпреки това обяви, че няма да предприеме действия срещу подчинения си, за да не бъде обвинен в "лично отношение", каквото и да означава това.   Трето, малко след това изявление на Цацаров, проверка срещу Василев все пак е била разпоредена, при това без да се обявява публично и в изключително спешен порядък – веднага след брифинга на главния прокурор пред журналисти в четвъртък.   Тя обаче послужи единствено за пълното реабилитиране на зам.-градския прокурор, като формално стана повод от държавното обвинение да съобщят, че подадената от него оставка в петък не била приета от Цацаров. Дали изобщо Василев е подал такава, няма как да знаем.   Така се оказа, че вместо гарант за законността, какъвто по презумпция трябва да бъде главният прокурор, той се озова в ролята на първоначално подведен, впоследствие чистосърдечно признаващ закононарушения на свой подчинен, чиито прегрешения обаче набързо бяха замазани, защото не бил действал на своя глава, а съгласувано с ръководството.   Но пък, както казахме в началото, всяко закононарушение, извършено с благословията на ръководството на държавното обвинение, очевидно не е закононарушение. Вероятно следващият парламент трябва да се заеме с кодифицирането на тези нови постулати на правовата държава, за да няма повече обърквания.

Прочети цялата новина

Свързани новини: