Ще разчисти ли някой Боянските о(т)бори?

Бойко Борисов е „заставал” зад доста негови любим(ц)и: зад н.в. мадридския му асансьор Сакскобургготски; зад свещената крава Дянков, който държеше за рогата финансите в кабинета му и действаше като червено на столетния бик; дори зад незащитимата във всяко отношение Румяна Желева, неизбираем член на европейското правителство.

Стоеше зад тях до последно. Но не завинаги. Дори и от Берлускони се отметна след като той катастрофира в Италия в сблъсък с правосъдието. Този път Бойко Борисов заявява, че застава зад своя Цветан Цветанов. Засега.

Както и да се развие скандалът с подслушването, той вече засмука остатъците от реномето на Цветанов, което и без това беше пуснато в канализацията след разправията около придобиването на 6 апартамента от него в качеството му на полицейски шеф. Във всяка истински демократична държава цената за тези 6 апартамента, обяснението за които на Цветанов беше крайно неубедително, щеше да бъде платена с политическата му кариера.

Но Борисов застана твърд зад него (както зад парламентарната си патерица Волен Сидеров след като опозори България на борда на германски самолет- без личната интервенция на Борисов хулиганстващият атакист вероятно щеше да търка наровете в германски затвор).

За това, колко мазно беше петното на моралния ревер на Цветанов с онези апартаменти говори фактът, че се наложи той да отпадне като най-вероятен кандидат на ГЕРБ (и лично на Борисов) за президент през есента на 2011 г. Така на върха на държавата се появи Росен Плевнелиев.

Него Цветанов мрази повече от всички по тази причина. А и Борисов вече е обледенил отношенията си с бившия си регионален министър, който (както посочвам в книгата си „Премиер на РъБъ”, чието появяване е предстоящо до дни), на практика осуетява суетата на Борисов лично да се закичи с президентската корона, но само при условие, че Плевнелиев отстъпи и приеме да му довършва мандата като премиер).

„Такава е обстановката в нашия дом”, както се казваше в една знаменита реклама(озвучена с бебешко гукане), в зората на възродената ни демокрация, когато зарибяваха българите да си влагат парите в първата частна банка, която после ги завлече.

Гукането в ГЕРБ не само приключи, но и някои от снесените от Борисов яйца май ще се окажат за него кукувичи. Един полет над тях показва, че след Плевнелиев, сега и главният прокурор Сотир Цацаров изненада неприятно въобразилият си всемогъщество Борисов.

Той си мислеше, че в политиката и в управлението на една държава важи принципа от маалата в Банкя за т.н. мъжка дружба. Обаче няма такъв филм в реалния живот. Кой е луд на „служи” на Борисов „посмъртно” при неговия залез само заради факта, че му е услужил с името си и той се е възползвал от това да си запълва кадровите дупки в държавата?

Лоялността към една личност, ако не е подкрепена с взаимно уважение и някои споделени принципи, е като сграда, строена с некачествен хоросан. И това е универсално правило, не е някакъв български феномен (дори Маргарет Тачър беше свалена от своите консерватори, а не от вечния лейбъристки враг).

Но Борисов няма как да го е научил от „Винету” - в юношеските книжки червенокожите носят на бой, на болка, на студ и остават верни на традициите на племето, но белите все пак ги побеждават. Не е справедливо в представите на юношите, но е неизбежно. Нарича се прогрес.

Ако Борисов научи и този урок, ще бъде интересно как ще го приложи сега и спрямо скачения си съд Цветанов. Защото, ако не се откачи от него, отива на дъното солидарно с котвата си.

И старият му приятел Първанов, с когото се бяха наговорили тайно да си делят лявата и дясната половина в българската политика, бърза да се разграничи от Цветанов, с когото има лични ...

Свързани новини: