Кой помни 25 април 2005? Или как опростачването замени европеизирането…

На 25 април 2005 г. в Люксембург премиерът Симеон Сакскобургготски подписа договора за присъединяване на България към ЕС. Това е една от най-важните дати в новата българска история. За съжаление почти никой вече не я помни. Направих едно бързо допитване в приятелските си и колегиални среди и всички ме поглеждаха с изцъклен и празен поглед. Дори и по-грамотните политически, и те се затрудниха. Най-близкият отговор, който получих, бе  свързан с Царя, но от една съвсем друга, типично българска, т.е. махленска, а не европейска гледна точка – „А,…спомням си, тогава през 2005 имаше избори и Царят се съюзи с комунистите…“

Колко бързо се забравят положителните емоции. А през април 2005 те бяха наистина страхотни. Всички бяхме убедени, че това е най-големият стратегически успех на българския преход, който ще определя живота на много поколения напред. Тогава като че ли наистина вярвахме, че в България бързо ще се наложи един нов европейски тип политическо поведение и нова политико-културна идентичност, дефинирани от “писаните” и “неписаните” правила на общността, към които се присъединяваме. Каква наивност! Наивността не е порок, но винаги пречи. Особено в политиката.

Днес, 8 години по-късно нещата изглеждат по съвсем различен начин. И то не само в България. Бурното настъпление на национализма и популизма в стари и нови страни членки на ЕС, нестихващата дългова криза във възхваляваната еврозона, нарастващите проблеми с миграцията и „Шенгенската“ свобода на придвижване, турбуленциите, разтърсващи класическите политически партии и раждането на нови деидеологизирани агресивни и хаотични протестни групи и неориентирани движения, центробежните сили и все по-необратимото разделяне на Европа на „преден” и „заден” двор, както и рискът от тотален провал на стари и знакови страни членки на ЕС от южната част на континента, промениха радикално пейзажа на „свободна Европа“.

Либералната демокрация, която доказа своята ефикасност и успя да гарантира просперитета, благоденствието и индивидуалните свободи и от която се ползваха всички идеологии, произлезли от традицията на XIX век: и либерализмът, и консерватизмът, и социализмът, днес вече я няма. Просто е удивително колко бързо европейците забравиха, че правата, свободите и качеството на живота не са дар Божи, а произтичат от доброто държавно управление и върховенството на закона, но най-вече от буржоазната етика на едно отговорно и мислещо гражданско общество. И все пак, не плачете деца, Европейският съюз няма да загине, той е като демокрацията. Наистина е несъвършен, но все още в глобален мащаб не е измислено нищо по-добро като модел за междудържавен съюз.

И тук трябва да зададем основния въпрос – в каква европейска политико-културна схема бихме могли да поставим най-бедната страна-членка България, точно днес, на 25 април 2013? И то особено днес, когато сме свидетели на една толкова цинична, арогантна, агресивна и безскрупулна предизборна кампания, доминирана от логореята на бившия премиер Борисов. Целта на цялото това словоблудство, заливащо  публичното и медийното предизборно пространство, е замазването, оплюването, опростачването и в крайна сметка обезсмислянето на основните демократични ценности. Ценности като почтеността в бизнеса, свободата на медиите, доверието в институциите и взимането на важни решения чрез обсъждане, респектът и толерантността към различията и традициите, към религиозните, гражданските и икономическите общности.

Не е тайна за никого, че точно вопиющата посредственост на българската медийна и институционална среда и дефицитите по отношение на върховенството на закона значително улесняват партии като ГЕРБ и “Атака” при цялостното провеждане на предизборната им кампания. Примитивните им предизборни спектакли, които тресат България, недвусмислено показват, че европеизирането на политическия ни елит не само се оказва много по-трудно от всичко, което сме преживели до сега, то просто е невъзможно. Виждаме как с всеки изминат ден на кампанията намалява вероятността за едно евентуално скорошно нормализиране на политическия живот.

Трябва да сме наясно, ...

Свързани новини: