“Икономист”: Накърнената свобода на медиите в България

Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е накърнената медийна свобода. България трайно е последна от европейските страни в класацията за свобода на медиите и сега е на 87-о място в най-новия годишен индекс за свобода на медиите на “Репортери без граници”, докато през 2006 г. заемаше 35-о място.

Засилва се тревогата, че повечето медии са изоставили основната си функция - да информират обществеността за важни проблеми, казва Нели Огнянова, български експерт по медийно право. Медиите често обслужват политически партии и различни икономически групи, добавя тя.

Нейното мнение потвърждават и други оценки от чужбина. Държавният департамент на САЩ отбелязва сериозно накърнения медиен плурализъм като един от най-острите проблеми в сферата на човешките права.

Еврокомисарят по дигиталния дневен ред Нели Крус изпрати писмо до бившия премиер Бойко Борисов с призив да защити независимите медии. Германският посланик в България Матиас Хьопфнер също често е цитиран да казва, че медийната свобода в страната е изправена пред “опасни предизвикателства”.

Репортерите са подложени на натиск и сплашване, чиято цел е да се отстояват икономически, политически и криминални интереси, посочва “Фридъм Хаус” в последния доклад за “Свободата на печата”. Натискът идва от всички страни, дори от държавата, се посочва в доклада и се цитират конкретни примери с журналистите Борис Митов и Спас Спасов.

През април журналистът Борис Митов бе разпитван от прокуратурата заради своя статия за предполагаема връзка между зам.-градския прокурор на София Роман Василев и незаконно подслушване. Митов беше притискан да разкрие източниците си. Когато отказа, му било обяснено, че може да го съдят за разкриване на държавна тайна, при което може да получи наказание до 5 г. затвор.

Миналото лято Спас Спасов, разследващ журналист от Варна, получи по-изтънчено послание за границите, които журналистите не трябва да прекрачват: след серия от критични материали срещу местна бизнес група, той намери в пощата си копие от съчинението на Сун Дзъ “Изкуството на войната”.

В приложена бележка имаше цитат от същата книга: “Този, който не можеш да направиш приятел или не можеш да го победиш, по-добре не се занимавай с него!”

Друга отличителна черта на българските медии е липсата на прозрачност за техните собственици. Собствеността на медиите в България е като матрьошка: във всяка кукла има друга, казва Орлин Спасов от Софийския университет.

Например “Нова българска медийна група”, компания с близки връзки с политическата партия Движение за права и свободи, притежава множество вестници с голям тираж и телевизионен канал. Това означава, смятат наблюдатели, че в крайна сметка КТБ финансира медиите на групата, сред които и най-тиражният вестник в страната -”Телеграф”, с държавни средства.

Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, притежавани от тази група, бяха силно критични към политическия съперник на движението - партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групата смениха тона за една нощ и станаха силни поддръжници на г-н Борисов.

В матрьошката има по-малка - “Нова българска медийна група” е широко финансирана от Корпоративната търговска банка - малка частна банка, която през последните години държи значителна част от фондовете на държавни предприятия в секторите на енергетиката, транспорта и отбраната.

Това не е изолиран случай. Финансовите проблеми в медийната индустрия направиха редица медии зависими от държавни средства.

Макар че няма официални субсидии за печата, според “Фридъм Хаус” рекламните разходи на държавните агенции са вторият по големина източник на рекламни приходи за печатните медии. От 2009 г. държавата, чрез министерства и правителствени агенции, е насочила над 28 млн. лева към частни медии чрез публикуване на реклами и за информационни кампании.

Повечето от тези пари идват от ...

Свързани новини: