Виното на Хърватия се сблъсква с правилата на ЕС

Ройтерс

Мечтите на хърватските винопроизводители за пазара на Европейския съюз се сгромолясаха след последните търговски ограничения, които ще бъдат пречка за новаците в богатия блок.

Изправени пред стриктните правила за наименованията и защитените марки в Европейския съюз, към който Хърватия се присъединява на 1 юли, традицията и местната гордост трябва да отстъпят, макар местните винопроизводители да казват, че още не всичко е изгубено.

Осъзнаването на реалността започна през март, когато министерството на земеделието изведнъж обяви, че традиционното сладко десертно вино, известно като “прошек”, вече не може да се продава с това име.

“Прошек” бе сметнато за твърде подобно на италианското “просеко”, което има статут на защитена марка по същите правила на ЕС, които казват, че едно вино може да носи етикет “шампанско” само ако е произведено в областта Шампан във Франция.

Само няколко седмици по-късно Словения заяви, че Хърватия няма право да произвежда и продава “теран” - червено вино, което се прави в северната част на Адриатика, споделяна от Италия, Словения и Хърватия.

Тези новини накараха някои местни винопроизводители да кажат: “Ако искат винена война, ще я имат”, докато Андро Томич, главният производител на вино и “прошек” от Йелса на южния остров Хвар, каза, че Хърватия до голяма степен сама си е виновна за несполуките.

“Ние имахме толкова много време и можехме да направим много повече, но министерството просто не се консултира с нас”, каза Томич.

“Както вървят нещата, кой знае какво още ни готвят”, каза той за Ройтерс в своята винарска изба, величествена постройка, направена от каменни блокове, в която туристите опитват и купуват неговите червени, бели, розе и десертни вина.

Иронията, казва той, е в това, че “прошек” и “просеко” са съвсем различни, единственото подобие е в имената им.

Кехлибареният на цвят “прошек” се прави от стафиди, често оставени да се сушат в покрити със слама навеси, и се пие като силно десертно вино. “Просеко” е леко газирано вино, подобно на шампанско.

Ако Хърватия не успее да докаже разликата и забраната не бъде отменена, местните производители ще трябва да променят името, което според Томич е немислимо.

“Прошек” е просто част от нашата традиция. Все едно да кажат ‘Ще конфискуваме част от морето ви’, това просто няма да стане”, казва той.

Асоциацията на производителите на “прошек” смята да ангажира министерството на земеделието и адвокати, специалисти по дела за интелектуална собственост, и вероятно ще внесе случая в съда.

Хърватия преговаря за членство в ЕС осем години и приключи преговорите през 2011 г., но е направила малко за регистрацията на свои хранителни продукти.

С плодородните си полета на изток, с тучните ливади в хълмистия север и средиземноморския юг, Хърватия има разнообразна кухня с италиански, австрийски, унгарски и турски влияния.

Досега тя е регистрирала само 12 хранителни продукта, включително зехтин, пуешко месо, два вида зелева салата и три вида пушено месо, подобно на италианското прошуто. Само един от 12-те продукта, “Истарски пършут”, е в процес на получаване на запазена марка, важаща в целия ЕС.

Заместник-министърът на земеделието Даворка Хайдукович казва, че много местни производители се страхуват от дългите процедури за регистрация или просто не осъзнават предимствата, които им дава тя.

“Сега, когато пазарът е наводнен с продукти със съмнителен произход и качество, потребителите са готови да платят повече за нещо, направено по традиционен начин, с висококачествени съставки”, казва тя.

Докато винопроизводителите се подготвят за битка, производителите на колбаса “кулен” са крачка назад. “Кулен” е пикантен колбас, който се прави от ...

Свързани новини: