Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното: 98% от белите вина у нас не се фалшифицират

- Инж. Коев, има ли някакви промени в Закона за виното и спиртните напитки, които се обсъждат между първо и второ четене в парламента?
- В момента се правят предложения към комисията по земеделие и е възможно да са постъпили предложения от страна на бранша, на организации на биовносители или на търговци на спиртни напитки, така че те ще бъдат анализирани в комисията.

- Появиха се остри реплики на недоволство от страна на производителите на плодови вина, тъй като в закона се казва, че вино ще се нарича напитка, произведена само от грозде. Как ще се реши техният проблем?
- И в сега действащия закон за виното няма текст за плодовите вина. Това предложение – вино да се нарича само произведената от винено грозде напитка, не е направено самоцелно от администрацията, а е на самите хора от бранша, за да има по-голяма яснота и за да се избегнат дублирания като „вино с дъх на...“ или „с вкус на...“. Това се прави, за да се избегнат фалшификати. Този момент винаги е създавал напрежение на пазара. Предложението за плодовото вино е внесено в комисията по земеделие от група производители между първо и второ четене на закона. Естествено е, че ще се обсъди от депутатите и ако има добри страни, по никакъв начин няма да се пречи приемането му на второ четене в парламента. Искам да уточня, че има европейски страни, чието законодателство регламентира производството на плодови вина. По принцип този процес на производство – дали от касис, малини, ябълки и т.н., задължително е съпътстван с добавянето и на вода, и на захар при ферментацията. А нали се сещате, че тъкмо от добавянето на захар и вода се създават всички фалшификати на вино. От тази гледна точка се е ръководил и браншът при определянето на правилата. Производителите могат да правят плодови напитки, но нямат право да ги наричат вино. Това е философията на закона.

- Новият закон предвижда да се дадат изключителни правомощия за контрол на агенцията по лозата и виното. Имате ли достатъчно експертен потенциал и техническа възможност да проследите качеството на това, което пие българинът?
- Ние и в момента контролираме съвместно с Комисията по защита на потребителите. Проследява се цялата документация на виното, което се търгува, като се взимат проби за физико-химичен анализ. Ние имаме две специализирани лаборатории – в София и Пловдив, които извършват анализите. През миналата година направихме към 1600 проби както в магазини и ол инклузив заведения, така и на клиенти, които сами предоставят продукцията си за анализ.

- На 8 февруари в Брюксел бяха приети новите правила на Европейския съюз за производство на биологично вино. Какво предвиждат те и ще успеят ли българските винопроизводители да изпълнят изискванията на регламента?
- Това е бъдещето на винопроизводството. Нашите винопроизводители в голямата си част създадоха модерни биостопанства и не отстъпват нито като технология, нито като интелект на своите конкуренти в цял свят. Има интерес на производителите към тази пазарна ниша и смятам, че ще успяват да набират широка публика за този продукт.

- Знам, че едно от правилата е да се ползват само дървени колове в лозята. Сложни ли са изискванията и процедурите за сертифициране?
- Има ред условия, които трябва да се изпълнят, включително и почвен анализ, за да се нарича този продукт с името био. Но след като на този етап има производители, които ги изпълняват, не трябва да се мисли, че са сложни. Нашите винопроизводители са на добро ниво и по никакъв начин няма да се затруднят, стига да има пазарна ниша.

- Колко по-скъпо е биовиното от конвенционално произведеното?
- Не мога да кажа точен процент, но минимум два пъти е по-скъпо биовиното. Ако едно „нормално“ вино в момента на рафтовете в Германия, Италия или Испания се продава между 7 и 10 евро, то биопродуктите вървят над 22 евро.

- Има ли търсене в ЕС на биовино?
- Не само на западния, но и на българския пазар, клиентите на тази хубава напитка вече са доста грамотни и пробват, оценяват. Вече има винена култура - и на пиене, и на подбора на вината. Смятам, че и тук ще се намери пазарна ниша за продажба на тези вина. Предстои от агенцията да направим широко оповестяване на новите текстове в европейския регламент, така че изискванията за биопроизводство да стигнат до всички тях, за да могат да се възползват от по-скъпата ценова категория.

- Вие сам алармирахте, че италиански фирми са изкупили по време на гроздоберната кампания през 2011 г. големи количества бяло грозде от България. Как нашите производители ще преодолеят очертаващия се дефицит?
- В крайна сметка щом от друга страна - производител в ЕС, са дошли и изкупили бялото грозде, означава, че са оценили качеството и цената му. Доста голяма реколта изкупиха, защото и захарността на гроздето бе много добра. Надявам се, че нашите винопроизводители ще успеят да реагират адекватно, за да не остане българският пазар без бяло вино, защото количествата ще стигнат само до средата на годината. Следствие на контрола сме ограничили максимално движението на грозде, както и добавянето на вода и захар за получаване на по-големи количества вино. Така че това сега са реалните обеми бяло вино, които се намират във винарските предприятия в страната. Може да се каже със сигурност, че сега поне 98% от белите вина се произвеждат от грозде и не се фалшифицират.

- В предишни години се констатираше, че имаме производство на много повече вино, отколкото позволява произведеното грозде. Има ли внос през 2011 г. на грозде от трети страни в България?
- Има внос само на десертно грозде за директна консумация. Гарантирам, че нито през 2011 г., нито през 2010 г. е имало внос на винено грозде от Македония.

- В кои държави бяха изнесени най-големи количества вина през 2011 г.? Проявяват ли нашите винопроизводители интерес към екзотични дестинации като Азия, Индия и Китай?
- Най-голям износ има за Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия и Великобритания. Появиха се и нови дестинации като Китай, Виетнам и Корея, но количествата са много малко. В началото на февруари получих искане да се издаде документ от агенцията за вина, които изнасяме на китайския пазар, което означава, че все пак има интерес и се експортира продукция. Колкото до Индия - нещата са само проект, тъй като там има изключително високи вносни мита - до 150%, специална система за дистрибуция и т.н.

- Има ли резерв за засаждане на нови лозя, или ще трябва да изкореняваме, ако европейските регламенти изискват това?
- В момента 75 560 ха са засадените лозя в България, включени в регистъра на агенцията. Националният резерв е около 30 хил. ха и това са достатъчно количества, които могат да се вземат като права за засаждане на лозя.

- Какъв ще е акцентът в работата на агенцията през тази година?
- Ще се стараем да обхванем всички възможности за финансиране чрез евросредствата на българските винопроизводители. Ще продължим контрола на всички обекти, където се произвежда и продава вино и спиртни напитки. Това предлагане на вина от нерегистрирани производители ще бъде сведено до санитарния минимум, за да може законните производители, които осигуряват работни места на над 200 хил. души, работещи в лозаро-винарския сектор и плащат данъци, да не бъдат потискани от сивата икономика. Борбата ще бъде насочена натам и смятам, че ще успеем да се справим успешно. Искам да подчертая, че сивата икономика в сектора сега не е повече от 5%-6% при повече от 50% - 60% преди три години.

Прочети цялата новина

Свързани новини: