Кой на кого и защо се е извинявал след разпадането на Югославия

“Коленича и прося милост за Сърбия за престъплението, което бе извършено в Сребреница. Извинявам се за престъпленията, които от името на нашата държава и нашия народ, е извършил който и да е отделен човек”, каза сръбския президент Томислав Николич в интервю за босненската телевизия БХТ, което ще бъде излъчено изцяло на 7 май.

Това е второто извинение на сръбски държавен глава за престъпления, извършени по време на войните в бивша Югославия. Предишният сръбски президент Борис Тадич още в началото на мандата си, когато посети Сараево на 6 декември 2004 г., се извини за престъпленията, извършени от сръбския народ в Босна и Херцеговина.

През юни 2007 г. в емисия на хърватската телевизия ХРТ Тадич се извини и на гражданите на Хърватия за злодеянията и престъпленията в хърватската Отечествена война, като каза, че иска прошка и поема отговорност пред всички хървати, на които сръбският народ е причинил нещастия.

Тадич бе и първият сръбски президент, който посети хърватския град Вуковар през ноември 2010 г. и се извини на семействата на всички невинно пострадали жертви в Овчара, където през 1991 г. бяха убити над 200 хървати.

Първият президент, който изобщо се извини за военни престъпления в бивша Югославия, бе председателят на босненското председателство Алия Изетбегович, който през май 2000 г. изрази съжаление за престъпленията срещу хървати и сърби, извършени на територията, контролирана от Армията на Босна и Херцеговина по време на войната.

Месец и половина след това за жертвите на войната в Хърватия, и по-специално в района на Дубровник, се извини черногорският президент Мило Джуканович. Сръбските медии посрещнаха това изявление на нож и го осъдиха остро.

В Хърватия с особено внимание се очакваше посещението на първия сръбски президент след падането на Слободан Милошевич - Воислав Кощуница, който през ноември 2000 г. дойде на среща на високо равнище в Загреб. Хърватските власти очакваха Кощуница да повтори жеста на Джуканович, но извинение не последва. “Нито Кощуница е Бранд, нито Сърбия е Германия”, заяви след това тогавашният хърватски президент Стипе Месич.

А самият Месич през 2003 г. бе първият хърватски президент, извинил се за престъпленията в бивша Югославия. Неговото извинение бе отговор на извинението на тогавашния президент на Сърбия и Черна гора Светозар Марович на двустранна среща в Белград.

“Искам като президент на тази държавна общност в името на миналото, което не можем да забравим, нито да поправим, да се извиня за всички злини, които някой гражданин на Сърбия и Черна гора е причинил на някого в Хърватия”, каза Марович. “Приемам това символично извинение, а аз от своя страна се извинявам на всички, на които граждани на Хърватия някога са причинили болка или загуба, действайки против закона”, отговори Месич.

Няколко месеца по-късно, с почти същите думи Марович се извини и в Босна и Херцеговина.

Действащият хърватски президент Иво Йосипович през април 2010 г. се извини в Сараево за участието на Хърватия в политиката, която през 90-те години се опита да раздели Босна и Херцеговина. Йосипович каза в босненския парламент: “Дълбоко съжалявам, че със своята политика през 90-те години на миналия век и Република Хърватия е допринесла за страданията на хората и за разделението, което ни мъчи и днес”.

Йосипович се извини и когато заедно с Тадич посети Паулин двор край Осиек, където през 1991 г. бяха убити 18 цивилни сърби и 1 унгарец. Хърватският президент каза, че жертвите на това злодеяние заслужават извинение, защото за нито едно престъпление няма оправдание.

Мюсюлманският член на босненското председателство Бакир Изетбегович през ноември 2010 г. се ...

Свързани новини: