За кого освен “ГЕРБ” в никакъв случай няма да гласувам

Време е не просто за избори, а за Избор

За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията. Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:

КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?

Но Демокрацията като процедура, е много проста и твърде елементарна формула за вземане на решения – прави са тези, които са повече. При това не тези са прави, които изобщо са повече в обществото, а тези, които са повече при гласуването. Така или иначе, тези, които са повече практически никога не са били прави.

Слава Богу, че всички жизнено важни проблеми на човешкото битие и съзнание не са решавани през вековете с просто мнозинство, а са се раждали в главите на отделни хора и с цената на много саможертви и жертви, изгаряния на клада и разпъвания на кръст са си пробивали път – често въпреки мнението на мнозинството.

Съзнавайки своите слабости, които лесно могат да се превърнат в опасност за обществото при израждането й във формална процедура, Демокрацията е изработила за оптимизирането си поне ЧЕТИРИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ:

(1) тези, които са прави, т.е. които са повече, да са колкото се може повече.
(2) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изразяват своето мнение колкото се може по-информирано.
(3) тези, които са прави, т.е. които са повече, да зачитат и да се вслушват в мнението на онези, които са по-малко и да инкорпорират от него в своите решения онова, което е полезно за цялото общество.
(4) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изолират и да не допускат крайни, радикални, опасни за обществото, човеконенавистнически и други подобни мнения да могат да влияят на вземането на решения.

Съблюдавайки тези четири допълнителни условия, Демокрацията успешно отстояваше себе си, самооптимизираше се и спомагаше за развитието и социалната кохезия (солидарност, сплотеност, сцепление). И в същото време се разграничаваше от режими, които чрез формалните демократични процедури имитираха демократично взети решения – вкл. формалната (механична) „демократичност” при идването на власт на Хитлер и „общонародното” утвърждаване на волята на Сталин.

Днес България се намира в много тревожна, опасна, симптоматична и критична точка на своето развитие (ако това, което се случва през последните 2-3 десетилетия въобще може да се нарече развитие). След почти 25 години на Преход, в страната ни се е оформило, набрало е сила и нахъсеност, омраза и реваншизъм едно малцинство от 25% от българите, което мрази демокрацията, по никакъв начин не държи на нея, смята я за нещо вредно и лошо, обвинява я за всичките си лични провали, несполуки, беди и маргинализирания.

Това малцинство от 25% е основно асоциализирано, опростачено, деинтелектуализирано, чалгизирано.

Това малцинство от 25% е опасно за себе си, за нас, за нашите деца и за България.

Това малцинство от 25% може да гарантира изборната победа на партията, за която гласува.

Това малцинство от 25% намери за жалост своя партия - “ГЕРБ” и с всеки изминат ден все по-настървено, консолидирано, агресивно и мобилизирано строява редиците си зад нея, очаква изборите, за да даде първосигнално и свръхемоционално своя глас за нея и лично за другаря Бойко Борисов.

А “ГЕРБ” все по-малко е партия и все повече е нещо подобно на организирана престъпна група. Впрочем “ГЕРБ” никога не е бил партия, но сега вече е ясно, че по нейните върхове има жестоки антидемократични рефлекси, криминални нагони, репресивен манталитет ...

Свързани новини: