Защо молдовците предпочитат Путин пред Бъсеску

Последователните политически кризи от другата страна на  река Прут, предизвикани от непрекъснатите спорове между  проевропейските лидери, карат молдовците са гледат със завист на  Изток.Владимир Путин се завръща като човек на провидението, в  който доверие имат 75 процента от молдовците, според барометър  на общественото мнение, поръчан от Института за обществени  политики в Кишинев, на социолозите от Маджента консълтинг.  Руският президент изглежда е един от техните модели, защото не  се е провалял никога, защото довежда плановете си докрай и има  смелостта да ръководи страната с твърда ръка.

По същия начин  както и в Румъния хората изпитват носталгия по диктатурата, по  системата, която ти предлага живот наготово: сигурни дом и  работа, но мизерни; политическо спокойствие, удобни новини,  книги на Достоевски, добри университети в Москва за прилежните  деца. Един почти перфектен свят за много от жителите на бившата  съветска империя, които не разбираха терора на Гулага и не  искаха да си спомнят ужасите на историята, на които бяха станали  лека полека съучастници. Падането на Съветския съюз донесе в  Република Молдова война, мизерия и неравенство, което  политическите парвенюта днес афишират без скрупули.

Путин е лидерът, който молдовците нямаха през последните  20 години, този, който опитва да убеди хората в постсъветското  пространство, че правото на народите да разполагат със себе си  включва не само правото на отделяне, но и на “обединение”, в  съветския смисъл на думата.

Това впрочем беше принципът, който  бе в основата на изграждането на СССР през 1920 г. “Обединение”  означава запазване и възстановяване на мрежите отпреди падането  на Михаил Горбачов, не за връщане де факто към формата и  размерите на комунистическата империя: мрежите, чрез които  Москва контролира “близката чужбина”, официализирана чрез  създаване на Общността на независимите държави (ОНД) през 1991  г. Република Молдова, макар че би искала да започне преговори по  присъединяване към ЕС, не е готова още да напусне ОНД - това  символично изобретение, чрез което оцелява старата империя.  Икономическите улеснения, давани от ОНД, изглеждат за Република  Молдова също толкова важни, колкото тези, които биха могли да  получат с ЕС.

Пътят от Изток на Запад иска жертви, които живеещите от  другата страна на река Прут, не искат да направят. За много от  тях демокрацията е станала твърде скъпа и неефективна, така че  биха предпочели “реда”, за който маркиз дьо Кюстин разказва в  “Писма от Русия” (1839 г.), че е само камуфлаж за  “потисничество”.

Френският пътешественик бил удивен от  “фанатизма на подчинението”, което срещнал навсякъде в Царската  империя, фанатизъм, който кара местните хора “да смесват  ужасните качества на стопаните с благодетелната сила на светите  защитници, за да поставят по този начин в убежището на вярата  всички жестокости на историята”. Големият процент доверие, който  постига Владимир Путин в Република Молдова, изглежда е свързан  с този стар рефлекс на спонтанно подчиняване, така общ за  народите на Балканите и от бившата съветска империя.

За разлика от лидера в Кремъл, който е предпочитан от  три четвърти от молдовците, Траян Бъсеску има 35 процента  доверие (повече, отколкото в Румъния), имайки и общ “електорат”  с Владимир Путин. Румънският президент е харесван, защото е  боец, но от гледна точка на молдовците той не е победител, а  телевизиите от лявата страна на Прут (т.е. в Румъния) отдавна  правят тази разлика, което дава предимство на Путин. Бъсеску бе  суспендиран, опозоряван и осмиван в медиите, докато руският  президент е силен и непоклатим. ...

Свързани новини: