Ракията - изгубеното национално достойнство

България няма европейски патент върху националното питие. А възможно ли е да се патентова?

Периодично тук и там по вестниците в България излизат гневни възгласи за загубеното национално достойнство - ракията не била регистрирана като национална напитка в договора за присъединяване с ЕС.
Покъртителна новина. Появяваха се драматични заглавия и коментари - “В Европа без ракията!”, не защитихме интересите си и т. н. В интернет форумите има купища разсъждения по темата.

Какво всъщност е станало? Кьорфишек. Комплексите на средния българин излизат като пара под налягане. Поради особеностите на националното ни самочувствие, медиите у нас често не могат да разберат новините и реагират неадекватно.

В рамките на Европейския съюз всяка страна членка има право да запази правата си върху някакъв национален продукт - храна, питие и др. И когото и да бутнеш на улицата в България, ще каже, че нашата гордост - ракията - трябва да се регистрира и патентова пред Европа. И това не било станало. Предателство на националните интереси!

Ако се опитаме бавно, без излишен патриотизъм и самочувствие да огледаме ситуацията, ще видим, че сме много зле. От най-злетата, както казват тинейджърите. Оказва се, че няколко национални ракии като

“Троянска”, “Сливенска перла” и др. все пак са регистрирани

Но понятието ракия въобще не е регистрирано като българско. И не може да бъде регистрирано по никакъв начин. Най-напред, защото никоя патентна служба в света, нито ЕС, може да регистрира права върху родово понятие. Върху понятие, с което се именува някакъв вид питие.

Ако бяха зле колкото нас, шотландците и ирландците щяха да се сбият за понятието уиски - първо помежду си, после и с канадци и американци. А уиски се прави на още десетки места по света. Но всеки си е регистрирал съответното шотландско или ирландско уиски. Ние също сме регистрирали няколко ракии.

А какво да кажат сърбите, македонците и турците, където ракията е също национално питие? Да започнем с тях нова Балканска война?

Самочувствието, че ракията ни принадлежи, е показател за българския провинциален национализъм. Той е сляп, късоглед, в него няма и помен от мисъл. Ракията си наша и това е. И този манталитет си намира исторически основания. Преди 2 години Божидар Димитров разтръби, че при разкопки в Търново е намерен надпис, според който ние сме измислили спиртните напитки преди Европа, толкова бил стар. “Снощи пик ракиня…” - така пишело. И да сме използвали това доказателство пред ЕС да вземем марката върху ракията - съветваше Божидар Димитров. Свещена простота…

Чудно как това питие е свързано с националното самочувствие, а същевременно

все по малко хора у нас пият ракия?

Дори по селата в местната кръчма пият водка. В повечето барове ракия и да искаш, няма. Никой не я и поръчва. Само ресторантите поддържат някакъв асортимент, при това не се знае от какви съображения - или имат договор с някой производител, или държат в менюто няколко скъпи марки, защото от тях се избива повече пари.

А най-любопитно е производството на ракия у нас. Има най-различни технологии. Основната е домашната - останали от произведеното вино джибри се заливат с вода, добавя се захар и това става на ракия.

Люта е, пари, но се гордеят с нея

Пий, ...

Свързани новини: