Св. Гликерия девица, Св. Лаодикий,Св. Павсикакий Синадск, Св. София – Премъдрост Божия

Света мъченица Гликерия и на Лаодикий, тъмничния страж

През първата година от царуването на нечестивия римски император Антонин, Гърция била управлявана от хегемона Савин. Християните от тракийския град Траянопол ежедневно се събирали в своя храм. Те отправяли горещи молитви към Бога, искайки мир и увеличаване на броя на вярващите, понеже по това време боящите се от Бога християни били твърде малко, а и те търпели бедствия поради гоненията. Император Антонин, който бил езичник и принасял жертви на нечистите идоли, повдигнал гонения срещу християните. По всички предели на своята държава той изпратил заповед да бъде умъртвяван всеки, който не желае да принася жертви на езическите богове. Когато царската повеля пристигнала в Тракия, хегемонът Савин се отправил към град Траянопол и определил за жителите на града ден, през който трябвало да вземат участие в празненството в чест на техния бог Дий. Празненството се наричало „лампадофория”, тоест свещоносене и трябвало да започне три дни след пристигането на Савин в Траянопол.

В този град живеела една девойка християнка, на име Гликерия, дъщеря на Макарий, който преди бил римски антипат. Гликерия се преселила тук заедно с родителите си от Рим, а по-късно осиротяла.

Тук тя повярвала в Христа и се присъединила към християните. Заедно с тях ежедневно посещавала Божия храм и се молела усърдно на Господ Иисус Христос и на неговата Пречиста Майка, към която хранила особено силна любов като към Майката на Сина Божий. Подражавайки на Нейното непорочно девство, Гликерия обрекла себе си за невеста на Господ Иисус Христос.

Тя често поучавала християните, говорейки така:

­ Братя, сестри и отци, всички вие, които заменяте за мен моята земна майка! Чуйте ме: спомнете си на какъв Цар служим ние, Чий образ носим на себе си и с какво знамение се ограждаме. Нека се стараем всякак да изпълняваме и заповедите на нашия Цар, за да получим вечното спасение, което ще бъде дадено само на онзи, който мъжествено и честно изпълни всички задължения на християнското звание.

Християните отговаряли:

­ Ние всички сме готови дори в този час да дадем животаси заради нашия Господ.

А Гликерия им казвала:

­ Моля ви, помолете се за мене на Господа, дано Той ме подкрепи за подвиг заедно с вас, дано Той сподоби и мен да пострадам заради Неговото име. Помолете се за мене на Господа, да ме причисли към лика на Своите нетленни невести, които пребъдват в Неговия небесен чертог.

И християните се молели за нея.

На третия ден след пристигането на Савин в Траянопол започнало нечестивото езическо празненство. Всички езичници, жители на тоя град, се събрали заедно и със запалени свещи се устремили към капището на Дий. Като видяла, това блажената девица Гликерия пламнала от ревност за Христа, своя Господ Бог. Тя сторила на себе си кръстно знамение и бързо се отправила към капището на Дий. Там застанала пред езическото сборище и високо казала на хегемона:

- Честни хегемоне! Аз желая да започна жертвоприношението на истинския Бог. По своя произход аз съм по-благородна от всички жители на този град, понеже моят баща заемаше почетната длъжност антипат на славния град Рим. Затова подобава аз първа да принеса жертва на истинския Бог.

Хегемонът отговорил:

- Но къде е твоята лампада, с която ще запалиш жертвата си?

Света Гликерия отвърнала:

- Моята лампада е начертана на челото ми, тя е неугасима и просвещава всяка жертва, принасяна на истинския Бог.

Хегемонът обаче не разбрал казаното от Гликерия. Той се обърнал към нея и предложил:

- Добре. Приближи се и принеси жертва първа от всички.

Но светата рекла:

- Вечният Бог не иска да Му се палят лампади, разнасящи дим.

Затова заповядай на всички да загасят лампадите си, за да не се вижда този противен дим. Тогава ще видите моята непорочна жертва, която желая да принеса на своя Бог.

Хегемонът заповядал да угасят всички лампади.

Тогава Гликерия застанала на високо място така, че да я вижда целият народ, открила лицето си и показала на всички знамението на Христовия кръст, начертано на челото й; после се обърнала към народа:

­ Виждате ли сега пресветлата лампада, сияеща на моето чело?

После вдигнала очи към небето, издигнала ръцете си и казала:

­ Боже всемогъщи, прославян от Своите раби, Който си се явил в пещта вавилонска на тримата отроци и си ги избавил от огъня, заградил си устата на лъвовете и си направил Твоя раб Даниил победител, разрушавайки идола на Вил, умъртвявайки змея и съкрушавайки бесовския образ на поле Деир! Ти, Иисусе Христе, Пречисти и Свети Агънче Божий! Моля Те, дойди ипомогни на мен, смирената Твоя рабиня, съкруши тоя идол, направен от човешки ръце, и унищожи тези мерзки и суетни бесовски жертви.

Докато светата се молела на Бога, внезапно ударил гръм, идолът на Дий паднал на земята и се разбил на дребни късове (той бил направен от камък).

Виждайки това, хегемонът и жреците изпаднали в ярост и заповядали на народа да я убият с камъни. Но камъните, хвърляни върху нея не я достигали, а падали около нея, като издигнали стена около светицата, я защитавали от езичниците. Нечестивите елини не познали Божията сила, а нарекли Гликерия вълшебница. Но тя им казала:

­ Силата Христова, действаща чрез мене, изобличава вашето заблуждение, помощта на моя Бог ще обърне в нищо всички мъчения, които ще измислите срещу мене.

 

Софийската катедрала “Св. София”

София – столицата на България, е град с многовековна история, познат с различни имена през вековете: Сердика, Средец, Триадица, София. С последното име е известен едва от средата на ХІV в. и то му било дадено от тогавашния катедрален храм “Св. София”.

Самият храм възниква насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква. Преди това на неговото място последователно е имало няколко по-малки гробищни църквици, първата от които е от началото на ІV век. Предполага се, че още след архитектурното й преустройство по време на управлението на император Юстиниан тя е посветена на Божията Премъдрост, т. е. името й е Света София. Това било пряко влияние от величествения столичен катедрален храм “Св. София” в Константинопол (днес Истанбул, а наричан от българите Цариград), който бил посветен от Цариградската вселенска патриаршия на Божията Премъдрост.

Богословите свързат Божията Премъдрост с Второто лице на Света Троица – Бог-Слово. Тази идеологема има връзка с Боговъплъщението, чийто начален момент точно е фиксиран в новозаветната книжнина с благовестието на св. архангел Гавриил. Православната църква отбелязва този ден като Свето Благовещение и го празнува на 25 март. В такъв смисъл единственото молитвено и богослужебно честване на Божията Премъдрост е на 25 март.

През 809 г. хан Крум завладява Сердика и я включва в границите на българската държава. По времето на княз Борис църквата “Св. София” е възобновена и става градска съборна църква, а през Втората българска държава тя е митрополитски храм, щедро обдарен от севастократор Калоян.

След завладяването на София от турците “Св. София” е полуразрушена и неподдържана, затова поробителят я обръща в джамия. През 1443 г. в поробените български земи навлиза обединената християнска армия под предводителството на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) и Янош Хуняди. В София кръстоносците премахнали турската власт и поставили за управител на града местния митрополит. Макар и за кратко време “Св. София” отново станала действащ православен храм. Едва през първата половина на ХVІ в. потурченият хърватин Сиявуш паша отново я преустройва в джамия и така векове наред.

През 1818 и 1858 г. силни земетръси сериозно повреждат масивната постройка. При второто земетресение пада минарето и убива няколко мюсюлмани, затова я изоставили. След Освобождението софиянци използват старинния храм за склад на газта, с която се палели уличните лампи; а след събарянето на часовниковата кула (3 януари 1882 г.) върху църковния покрив слагат вишка за противопожарни наблюдения. След полагането на основния камък за строителството на храм-паметника “Св. Александър Невски” имало недостиг на строителни материали. Тогава един “умен столичен съветник” предложил храмът “Св. София” да бъде съборен и тухлите му да бъдат използвани за новата църква…

След дългогодишни археологически проучвания, ремонти и реконструкции едва през 1930 г. старинният храм “Св. София” отново отворил дверите си за богомолци. На 21 септември същата година било извършено освещаването на храма от тогавашния Софийски митрополит Стефан в съслужение с митрополитите Макарий Неврокопски и Паисий Врачански, епископите Варлаам Левкийски и Свето-Лубенски Серафим, архимандритите Софроний и Антим и многобройното столично духовенство. Присъствали цар Борис ІІІ, княз Кирил и княгиня Евдокия, министър-председателят Андрей Ляпчев и някои министри, председателят на Народното събрание Н. Найденов, столичният кмет Владимир Вазов и още много висши чиновници, както и хиляди столичани. Благодарение на начетения и прозорлив столичен митрополит храмовия празник започнали да честват на Благовещение Богородично – тогава на 7 април по нов стил (по този стил нашата църква служи от 13 април 1916 г. до 25 декември 1968 г., след което премина към т. нар. новоюлиански календар и Благовещение се върна отново на 25 март). В една покана на църковното настоятелство на храма от 1935 г. четем следното:

“На 7-й април – св. Благовещение, в неделя е храмовия празник на старинната столична църква “Св. София” – Божия Премъдрост, която на този ден, най-реално се е проявила с въплощението на второто лице на св. единосъщна и неразделна Троица – Бога-Слово, за спасението на света…”

После пък дойде “демокрацията”, която чрез провокиран разкол съсипа Българската православна църква. По време на мандата на столичния кмет Александър Янчулев (21 октомври 1991 – 16 ноември 1995 г.) за Ден на София беше обявен не 25 март, както трябваше да бъде, а 17 септември. Тогава по църковен календар е прославата на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София. След раждането на третата дъщеря майката овдовяла и сама отгледала трите си деца, като ги възпитала в непоколебим християнски дух. Но тогава християните били гонени, унижавани и избивани. Римският император Адриан научил за тяхното примерно поведение и наредил да ги доведат в двореца. Предложил им охолен живот и всякакви благини, но при условие че се откажат от вярата си. Всички отказали и започнали мъченията на дъщерите. Първа пострадала дванадесетгодишната Вяра, която изтърпяла всички мъчения и накрая била посечена с меч. Подобна била съдбата и да другите две дъщери – десетгодишната Надежда и деветгодишната Любов. Майка им не била измъчвана, тя погребала свидните си дъщери и три дни прекарала на гробовете им в сълзи и молитви. Така и предала Богу дух. Това станало през далечната 126 година. От 777 г. мощите им били пренесени в Елзас, Франция. У нас тези мъченици са почти непознати и освен календарната им прослава, храмове и параклиси в тяхна чест не са съграждани.

При следващия кмет Стефан Софиянски, който беше избиран три поредни мандата, стана друго чудо – столицата се сдоби с езически паметник. До входа на софийското метро при “Булбанк” преди имаше паметник на Ленин. Той беше премахнат и на негово място през 2001 г. се извиси на висок постамент-колона фигурата на псевдо “Св. София”.

Вместо Света София – Божията Премъдрост Бог-Слово Иисус Христос, за символ на нашата столица бе избрана една стройна и красива млада жена с крепостна корона на главата. В дясната си ръка тя държи лавров венец, а на лявата й ръка е кацнала сова – символ на мъдростта в езически времена. Ако това представлява Св. София (Божията Премъдрост), то виновниците за това кощунство нека си посипят главите с пепел и денонощно горчиво да се молят на колене в старинния храм “Св. София”.

Но така е, когато социалистическата държавата възпитаваше народа ни в атеизъм в продължение на 45 години. Нека видим сега дали ще се намери кой да поправи тези прегрешения…

Статията "Св. Гликерия девица, Св. Лаодикий,Св. Павсикакий Синадск, Св. София – Премъдрост Божия" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: