Изборите и четирите несъвместими части на нашето общество

Резултатите от изборите и преди всичко тяхната предопределеност, очевидност и неизбежна закономерност (в частност и аз още на 8 април определих като най-вероятен вариант влизането в парламента на точно тези четири партии) тепърва трябва да се анализират.

Засега ние, хората като мен, сме прекалено емоционални - отчаяни, обезверени, обезумели и отвратени от овчедушието и овчемислието на голяма част от обществото ни, страдаща от харемен синдром - важното е да си в нечий харем, втори проблем е чий е той…

Ето тук, като че ли е една от основните ни грешки – че мислим през призмата и в координатната система на съществуването у нас на поне донякъде единното, социологически инструментално понятие „ОБЩЕСТВО”.
А дали то у нас е налице, дали то съществува?

Опитвам се да си обясня случилото се чрез една малко опростена, на като че ли „хващаща” най-важното схема, чрез един едва ли напълно прецизен, но „улавящ” същината модел на разсъждения.

Аз си мисля, че ако махнем тънката свръхелитарна прослойка от 1% супербогати (която е с малки изключения криминално създадена, хищна, нагла и безхаберна по отношение на националните интереси), останалият и все още останал в България български народ се дели на 4 части, т.е. имаме 4 различни общности, 4 практически непресичащи се под-общества.

И те се определят по два критерия на политическото си поведение:

- ИРАЦИОНАЛНОСТ-РАЦИОНАЛНОСТ;
- СИГУРНОСТ-СВОБОДА.

В този смисъл няма нищо странно, че в парламента влязоха именно:

- „ГЕРБ” и „Атака” – чийто електорат мисли и действа преди всичко ИРАЦИОНАЛНО (може ли рационално разсъждаващ човек да гласува или за прости хора с мутренски, репресивен, арогантен и циничен манталитет, или за хора фашизоиди, шизоиди, лумпен-патриотари и мразещи не-българите, различните, другите ?!) и е с очевиден и очеваден хипер-приоритет на СИГУРНОСТТА пред СВОБОДАТА;

- БСП и ДПС – чийто електорат мисли и действа преди всичко РАЦИОНАЛНО (той знае за какво, защо, как и поради каква причина гласува така, както гласува; и няма значение, че аз не споделям тази му РАЦИОНАЛНОСТ, това не я прави по-малко РАЦИОНАЛНОСТ) и болезнено предпочита СИГУРНОСТТА пред СВОБОДАТА.

На тези избори победиха партиите, които „продават” на своите електорати СИГУРНОСТ (защитеност, закрила, патернализъм, снемане на личната отговорност за своята жизнена стратегия за сметка или на „ОХРАНИТЕЛНАТА ФИРМА” или на „ДЪРЖАВАТА”) и дискредитират СВОБОДАТА (като носеща разруха, като превръщаща държавата в разграден двор, като съсипваща с колониално робство страната, като рисково поведение, което човек не може да си позволи, а и не бива, защото за това си има кой да мисли и отговаря).

В това съм силно убеден. Нека да повторя.

На тази избори сякаш окончателна победа извоюваха Партиите, които поощряват у своите електорати БЯГСТВОТО ОТ СВОБОДАТА (по Ерих Фром). Само че едни от партиите правят това експлоатирайки ИРАЦИОНАЛНОТО мислене и действие, а другите – опиращи се на РАЦИОНАЛНОТО мислене и действие у своите електорати.
В този смисъл тези избори са емблема за и епитафия на Прехода.

В парламента останаха непредставени другите две части от българския народ, другите две под-общества.
- Различното между тях е, че едната от тези две части е ИРАЦИОНАЛНО мислеща и действаща (и тя основно не пожела или не успя да си намери партия, за която да гласува, а също така и изобщо съвсем категорично се отказа да отиде да гласува); а другата е РАЦИОНАЛНО мислеща и действаща (и тя основно отиде да гласува, на разпиля своя вот по различни малки партии).

- Общото между тези две части е, че те дават приоритет на СВОБОДАТА пред СИГУРНОСТТА.

Разбира се, тук не става дума за издигане на Свободата на абсолютен пиедестал. Става дума за дълбоко ценностно осъзнаване, че вече Голямата Държава я няма и човек не може да стои със скръстени ръце и със ...

Свързани новини: