„Ездата на валкюрите” или идентичности и моди – ІІ

Мая Ценова

 

Не е ли сполучлива илюстрация на поговорката „Ни в клин, ни в ръкав”, тъкмо когато духовно изпосталялото българско гражданско общество се опитва да се вълнува и бунтува за своето пенсионно и здравно осигуряване или за качеството на своето образование – което все по-настоятелно се нуждае от бракуване, някои борещи се за емблематичност български телевизии, телевизионни водещи и журналисти пак да се сетят да му размахат темата „хиджаб”, почти както едновремешните баби въдворяваха ред сред внуците си с безапелационното „Мирувайте, или ще ви дам на Торбалан”?

Ако имате как да отделите двайсетина минути за финала на Епизод 3 на „Директно с Мартин Карбовски” от тази събота, 20 ноември, ще изслушате поредна тирада, озаглавена – също ни в клин, ни в ръкав – „Хиджаб или сбогом, моя красавице”. Тя няма как да ви изненада с нищо от гледна точка на предвидимостта в идеите и думите на нейния автор – Волен Сидеров, хармонично допълван от нежната си половинка Капка Сидерова (тя пък – окуражавана от водещия Карбовски: „… не се чувствай излишна – ще говорим за мода!”). Ако обаче имате и нагласата да се замисляте, да разсъждавате върху заобикалящия ви свят, няма как да не стигнете до същите горчиви въпроси, за които съвсем скоро стана дума, и пак във връзка с „модата”…

От надписа на екрана се оказва, че Карбовски е поканил „Нежната атака” Волен и Капка Сидерови, за да разговаря с тях за „модните тенденции в геополитиката”, изведени във формулата „опасностите, които ни заплашват”. В съчетание с голямото заглавие „Хиджаб” те съставляват една от модерните аксиоми на част от т.нар. българско политическо пространство – оная част, която май си търси възможности за разрастване, т.е. експанзия за сметка на други, по-инакомислещи части…

И така, на фона на емблематичната Вагнерова „Езда на валкюрите” разговорът започва с излагането на тезата, върху която ще се „дискутира” – събеседникът Волен Сидеров заявява, че „ в България в момента ескалира ислямският фундаментализъм.” Аргументите – откритата при акция на ДАНС литература на представители на салафитството/уахабитството и кампанията за слагането на хиджаб. Тук се намесва нежната част от атаката – Капка Сидерова, която е също толкова категорична: носенето на хиджаб е „огромно лицемерие”, тя лично е наблюдавала по Шан з-Елизе забулените жени, „гримирани като уличници”, а „отдолу облечени в Шанел” – е, това не е ли „едно лицемерие, което е безумно”! Това е един „начин отново да бъдат потискани жените”, защото „жените и в арабския свят, ако се направи една анкета, анонимно допитване, ще отговорят, че не искат да носят такива неща. Абсолютно съм убедена.” Това вече дава основание на водещия Мартин Карбовски да резюмира: „Във Франция има такъв проблем, в Германия има такъв проблем, и при нас вече идва.”

В лек реверанс към инакомислещите Карбовски включва сателитна връзка с българката Милена/Иршад, „приела исляма и хиджаба”, „а е бивша християнка”. Милена говори спокойно, въпреки че от студиото й говорят на „ти”, и изслушва търпеливо, когато от студиото я прекъсват на половин дума, за да изложат своите тези. Питат я „Защо сложи хиджаб?” Тя отговаря, че това е въпрос на личен избор. „Докъде води този избор?”, продължава да я разпитва Волен Сидеров. „Докъдето човек може да си позволи.” Тук вече политикът Волен Сидеров не издържа: „Може да стане камикадзе.” И продължава, както му приляга, да развива предпоставената си теза: „нетърпимостта към друговерците – това е същността на исляма”, ислямът е „религия, която е съставена като агресия срещу християнството.”

Развива тезата и в детайли, предизвикали спонтанен въпрос дори у водещия: „Абсолютно недопустимо е това забулване, защото то нарушава принципите на демокрацията и европейските норми. „Е, как така ги нарушава?” „Защото по тоя начин ти не можеш да се идентифицираш, особено в Европа.”

Оставям на всеки, ако има такива сили, сам да разсъждава дали забраната за носенето на хиджаб или допускането му осигурява на индивида възможност да се идентифицира – не само в Европа, а където и да е по света, щом този индивид принадлежи към исляма и е приел изискванията на традицията. В противовес на казаното от студиото на „Директно”, че докато на погребението на Насър нямало нито една – повторено – нито една забулена египтянка, „сега в Египет като отидете, всички носят бурки.” (!?) Малко преди това от същото студио е казано и показано, че „бурка” е онова покривало, под което нищо от лицето не се вижда. Лично аз познавам една египтянка от всичките десетки милиони, която не само не ходи с бурка, ами не носи и кърпа на главата. Казва се Уидад Хамед и е етнограф. А между другото, точно в Египет има списък с работни места в държавни служби, на които не се допуска назначаването на жени със забрадки… Пътьом подхвърлям, че лично за мен възможността да се идентифицираш е в еднозначна правопропорционална зависимост от възможността да упражниш своя личен избор – онзи, за който говори Милена/Иршад. Към това моята приятелка Наталина Иванова написа в своята ненадминатата по проникновеност „Книга за Иран” (София, Изд. „Отечество”, 1997): „В културата на общуване и в битовата си култура персийската нация умее да запазва човешката индивидуалност, интимния свят. Външен израз на този усет е традиционното персийско облекло – то играе важна роля в самосъхраняването, в запазването на психосоматичната енергия. Покритото тяло запазва своята интимност, създава условия за по-интензивно общуване със себе си, отколкото с външния свят.” Между другото, персийската нация, за която говори Наталина, е формирала тази своя традиция доста преди исляма. Който пък я е заимствал от нея. И ако всичко това не ви е достатъчно, влизали ли сте в синагогата с вечния огън в мемориалния комплекс „Яд вашем” в Западен Ерусалим? По традиция това посещение се включва в програмата на всички официални посещения и всички гостуващи на Израел държавни и правителствени ръководители мъже слагат на главите си традиционната „кипа”. А при Папата във Ватикана да сте виждали как влизат жените – независимо дали католички или православни, независимо дали самите те са държавни глави или първи дами?…

На съчувствената въздишка на Капка Сидерова, че Милена явно е приела исляма и хиджаба „от любов”, но „ако някой ден й се наложи да си взема децата от някоя арабска страна, Бог да й е на помощ, че какви случаи има…”, мога да изброя няколко дузини мои приятелки българки, които живеят със съпрузите си в България или в някоя арабска страна и Бог със сигурност е на помощ на всички тях, защото живеят в сговор. Колкото до семейни спорове с намесата на децата като разменна монета – не си ли ги спомняте и в родната православна България, и съвсем наскоро – в съвсем близката Македония? Защото – да, има и такива случаи, но какво ли говорят тогава за нас, българите и европейците, по арабските „Нови телевизии”?  Ще се научим ли изобщо някога да мерим себе си и другия с един аршин? – А то, ако съвсем хипотетично нас някой ни накара един ден да тръгнем забулени, като какви ще се идентифицираме тогава? Ние обаче сме твърде далече от подобни разсъждения и затова се налага медийно да ни напомнят колко опасни, т.е. лоши за нас, са „другите” – налага се някой Карбовски да ни подсети, че „този спор тлее в нашето общество, затова го проведохме на това ниво…” Пардон, моля, на какво ниво го проведохте? – Българката Милена/Иршад (чието име остава на екрана през цялото време погрешно изписано – ИршаН) срещу председателя на парламентарната Комисия за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” и заместник-председател на парламентарната Комисия по външна политика и отбрана?

С каква цел Нова ни показва отново този политик на отново тази тема – дали защото ние, т.нар. българско гражданско общество – отново упорито не поддадохме пред предупрежденията за ислямска терористична заплаха? Според мен това е по-скоро белег за нашата инертност, отколкото за някаква осъзната толерантност – на индивидуално ниво ние сме достатъчно активни в откровено нетолерантното си отношение към „ония други”, срещу които ни предупреждава лидерът на Атака – когото пак ние вкарахме в парламента с всичките му екстремни националистически идеи! Но какво би станало в същото това наше общество, ако неговата инертност започне да се отъждествява с инертността на идеите на Атака?

Остава ни да се надяваме, че Държавна агенция „Национална сигурност”, която се контролира от политика Волен Сидеров, няма да възприеме в работния си инструментариум волен-сидеровата дефиниция, че ислямът е „религия, която е съставена като агресия срещу християнството.” А лично на мен ми остава горчивото преосмисляне на позицията на редови български данъкоплатец и избирател, който в дните на избори досега демонстративно си пазеше гласа за себе си – не го даваше никому, смятайки, че по този начин изразява някакъв протест!? Нима може протестът да премълчи това политическо говорене на откровената омраза?

 

Към „Имена и идентичности“ част I

Прочети цялата новина

Свързани новини: