На мен – левия човек, ми липсва автентичното дясно

Ник Николов*

Няма да крия, аз съм ляво ориентиран човек. Левите идеи са ми дълбоко вменени и по кръвна, и по интелектуална наследственост. Парадоксално е, че тъкмо на мен и на други като мен най-много ни липсва опонент за разумен спор, контрапункт, върху който да изграждаме тезите си.

Такъв контрапункт би могла да бъде само една автентична дясна партия, а не самопровъзгласила се такава от слуги на бившия комунистически режим. Как можеш да формулираш и да развиеш теза, когато насреща ти е клика, боравеща с изразите на писоарната стилистика? Или трябва да слезеш на нейното агиткаджийско ниво, или да останеш тотално неразбран.

Неминуемо е прегряване и дерайлиране на агрегатите, създадени за много по-високи скорости.

Така щеш не щеш приемаш правилата на противника си. Естествено, че на негов терен и с неговите хватки всеки, намиращ се на различна антропологична и етична степен на развитие, е обречен. Победата на чужд терен, пред чужда публика и с чужди правила е невъзможна.

И така, лявото в България, лишено от прагматичен спор, бе лишено и от възможност за справедлива победа. Остава гаден привкус за някакви калташки номера, в които не може априорно да се определи кой борави с аргументи и кой със слугински похвати.

Левите идеи, поради самата си същност, се подкрепят повече със сърцето, отколкото с главата. Но когато ги лишиш от всякаква връзка с рационалното мислене, те се превръщат в ултралеви от типа „Искам да Му вярвам – затова Му вярвам!“.

Десните, обратно, предполагат логическа конструкция, където нещата първо се случват в областта на въображението, и чак след това се свързват в единна причинно-следствена система, която именно мотивира съзнателен избор. Ако например не сте в състояние да разберете защо повишаването на данъка върху недвижимите имоти би довело до спадане цените на наемите, Вие определено не сте десен човек. Популистките мерки като правило имат обратен на очаквания ефект. Това е “хлябът и солта ” на дясното отношение към живота.

В този смисъл дясното предполага определен екзистенц минимум от интелигентност както при ръководенето на държавата, така и при подкрепата за него. Тук именно опираме до проблема за краха на авентичното дясно в рамките на държавата България. Системният износ на „мозъци“ в последните 20 години доведе до силно спадане на процента хора, способни да навържат в система нещо повече от тристепенна логическа верига – “Аз на него, той на мене, ние за нас”.

На мястото на автентичното дясно се появи нещо самопровъзгласило се за такова, поддържано от агитка верни фенове, които на въпроса “Защо?” с изцъклен рибешки поглед отговорят най-често: “Ами така!”

Вижте за пример оценката на последните абсурдни закононарушения по време на Избори 2013. Пренебрегват се неоспорими факти, а се фаворизира въпросът: Кой би имал интерес? Това е абсолютно бягство от реалността, близо до ултралявата идея за общото благо.

Мнозина мъже биха имали интерес да прекарат една нощ с Анджелина Джоли например, но тя е съпруга на Брад Пит, нали? Този интерес прави ли я лека жена? Къде е “общото благо” в този случай ?

Подобни немалобройни основания ме карат да позиционирам партия ГЕРБ именно в крилото ултралеви популисти. За съжаление, популизмът в съвременна Европа се самоидентифицира и поддържа без други основателни причини. Така се обяснява и едновременното съществуване на ГЕРБ в ЕНП заедно с други наистина десни формации от България.

Самопровъзгласилото се по този начин дясно спъва развитието на целия политически живот в Република България. Нивото на аргументите, с които се формулира една контратеза от подобни интелектуални минималисти, не блести с особено богатство. Как се спори с ултралевичари от ГЕРБ? Спорът се вмества в рамките на отрицанието, „ти пикаеш или не пикаеш?“ и може да достигне до върховните напъни на интелектуалния им капацитет – „гей ли си, или манаф?“.

Не това са аргументите, с които се управлява държава. Не от тях имаме нужда и леви, и десни в една кризисна ситуация. В този смисъл се налага спешно възраждане на автентична дясна партия с цената на огромни компромиси и жертви. И наистина десните политици са длъжни да направят това – бързо и ефективно.

—————-

Ник Николов е сред най-редовните участници във форума OFFRoad-Bulgaria.com. Сам нарича себе си “омбудсмана на Форума”, заради всепризнатото му чувство за справедливост и уникалното му умение да предлага компромисни решения.

Статията "На мен – левия човек, ми липсва автентичното дясно" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: