Уолстрийт си върна позициите

Американските инвестиционни банки доминират отново на световните финанси. Това не е непременно нещо добро за САЩ.В продължение на няколко седмици през 2008 година, изпълнени с напрежение, когато изпълнителните директори на инвестиционни банки провеждаха тайни съвещания зад величествените врати на Управлението за федерален резерв на Ню Йорк, Уолстрийт сякаш рухваше край тях.

Lehman Brothers обяви фалит, а Merrill Lynch колабира в ръцете на Bank of America. American International Group (AIG) и Citigroup трябваше да бъдат спасени и заразата изглежда се разпространяваше. Ханк Полсън, по онова време министър на финансите на САЩ, си спомня в мемоарите си: “На дневен ред идва загубата на Morgan Stanley и Goldman Sachs - ако те паднат, финансовата система може да се изпари”.

От другата страна на Атлантика, европейските политици видяха това като навременно и заслужено възмездие за американския капитализъм. Германският канцлер Ангела Меркел обвини лидерите във Вашингтон, че не са регулирали дейността на банките и хедж фондовете по-строго.

Европейските банки възприеха кризата като шанс за тях да изместят от водещите позиции американските, които доминираха от дълго време на международните финанси. Barclays се нахвърли бързо върху трупа на Lehman Brothers, като купи нейните американски операции - ход, който тогавашният директор на нейната инвестиционна банка Боб Даймънд нарече “невероятна възможност” за влизане на американския пазар.

Германският гигант Deutsche Bank също протегна ръце да вземе пазарен дял от американските си конкуренти. Доминацията, която американските фирми имаха дълго време на световните капиталови пазари, изглежда изведнъж свърши.

Близо пет години по-късно обаче европейските банки са на колене, а Уолстрийт се съживява. Двете най-големи швейцарски банки, UBS и Credit Suisse, които регистрираха бърз растеж преди кризата, продължават да губят активи. Royal Bank of Scotland, която за кратко влезе в десетката на най-големите инвестиционни банки в света, остава под опеката на британското правителство.

Делът на пазара на инвестиционните банки, държан от европейски банки, намаля рязко с една пета от началото на кризата, като голяма част от печалбата отиде за оцелелите гиганти от Уолстрийт. Само на JPMorgan Chase, Goldman Sachs и Citigroup се пада една трета от приходите в сектора. Двама негови европейски представители, Barclays и Deutsche Bank, успяха да се вредят в разпределението на печалбата от началото на кризата.

И двете банки обаче се натъкват, както у дома, така и в чужбина, на враждебни регулаторни режими, които изглежда ограничават техните глобални амбиции. И въпреки че HSBC увеличи своя дял от някои пазари на инвестиционни банки, тя все още е далеч зад титаните от Уолстрийт.

Какво точно направи Америка

Секторът, в който Уолстрийт се утвърждава отново, е много различен от сектора, на който той доминираше преди половин десетилетие. Приходите се свиха в глобален план с около 100 милиарда долара или близо една трета. Броят на заетите в сектора намаля рязко, като само Лондон закри 100 000 работни места.

Възнагражденията също паднаха. По-високите капиталови изисквания и други правила, включително абсурдно сложният закон в САЩ Дод-Франк, по всяка вероятност ще намалят рентабилността на сектора. Космическите печалби, които имаха банките преди кризата, и огромните бонуси, плащани на техните служители, едва ще се върнат скоро, ако изобщо това отново стане.

Една от причините, поради които американските банки се справят по-добре, е, че те понесоха болката и я преодоляха по-бързо. Властите в САЩ действаха бързо, като направиха така, че банките в страната да отпишат лошите дългове и да съберат бързо повече капитал.

Тези, които не ...

Свързани новини: