След изборите. Wanted: Умове, способни за скокове!

В политиката не можеш да бъдеш щастлив два пъти, играчът Бойко Борисов би трябвало да знае това. Резултатът от изборите е патова ситуация: Герб печелят изборите, но няма да могат да управляват. Бойко Борисов се оказа в изолация заради липса на демократически способности, а също и от алчност при разпределението на общия ресурс.

В деня за размисъл преди изборите, когато избухна скандалът с бюлетините, във фейсбук се тиражира култовият статус: „След последните разкрития не ми стана ясно утре да гласуваме ли или вече сме гласували?”. Изречението беше споделено стотици пъти. То отразява иронията на пълната лъжа, в която живее българският избирател.

„Може ли политико-олигархичната каста да падне по-ниско?” – пита риторично приятел от мрежата. Гафът с 350-те хиляди пакетирани и приготвени за транспортиране бюлетини показва две неща. Първо, че демокрацията ни без съмнение е изкуствена конструкция, нещо като „потёмкинская деревня”. И второ, че това е краят на партократичния модел на властта в България.

Тези избори са различни не само заради протестите, които ги произведоха, но и заради това, че мълчанието на партийния картел е разбито. Наруши се законът за омертата. Най-после нямаме договор между партиите как да си поделят властта между формален носител на управлението и общодоволна опозиция. Битката за властта този път не беше актьорска. Това беше битка за финансовите потоци на държавата или, казано по друг начин - битка на всички останали партии срещу човек, съсредоточил в ръцете си целия ресурс.

За сетен път от ДПС зависи съставянето на правителство в България. За да звучи по-внушително, БСП и ДПС ще го нарекат „програмно” или „експертно”. Ще оцелее ли обаче то? Това са избори, породени от погнусата и умората. Арогантността на българските политици произведе през годините такова естествено количество гневни хора, че вече е налице критична маса от протестиращи – както лумпени, така и мислещи.

Те не успяват да демаскират статуквото и ще продължат периодично да дестабилизират политическата система. Още през 1651 г. английският философ Томас Хобс отбелязва ефектите на управленския безпорядък така: „Когато хората живеят без обща власт, която да ги държи в състояние на страхопочитание, те са в ситуация, която наричаме война. И то такава война, в която всеки е срещу всеки.”

Обяснението на Хобс търпи своите постмодерни интерпретации, подсказвайки обаче един основен дискурс, този за отговорността на елитите. Българската политическавърхушка трябва да е наясно, че тези избори са повратна точка. Съществуват кръгове, които вече са инвестирали в структури за реагиране и които при сигнал отново могат да задвижат протестите и да набутат страната в истеричен хаос. Не става дума само за гражданско общество. Става дума и за засегнати интереси, за олигархични клики, за задкулисни цели.

Олигархията у нас намери нов начин за притискане на политическото тяло. Играта на революции обаче е изключително опасна. Защото се захранва от нещастието на тази страна. Достатъчно е правителството да не изговори ясно какво има намерение да прави. И тълпата ще поиска да види поне няколко сритани политически задници! Защото продължителният упадък на държавата ни е изключително мерзък откъм последователност и находчивост на елитите. Този упадък е натоварен с въпросите кой е виновен и защо не се слага край на този клептократичен бордей.

Предизборната кампания затъна в ченгеджийски скандали, а по време на дебатите се ръсиха всевъзможни клишета. Никой обаче не отвори дума, че живеем в държавен бандитизъм и че една ротационна върхушка непрестанно източва държавни средства в разностранни посоки; и няма никакво значение кой е на власт.

Единствената партия, която изказва подобни истини, е „Атака”. Партия на протестния популизъм, който може да се определи още като анти-елитизъм. Електоралната победа на „Атака” е плод на лекомислените действия от страна на управниците. Действия ...

Свързани новини: